Ариана не оцени кой знае колко тази лекция, макар да съзнаваше, че Матилда й говори всичко това за нейно добро.
— Ще помисля над думите ви — каза замислено тя.
Матилда огледа лицето й, явно доволна от видяното.
— Не сте безразлична към Лайън, нали, мила моя? Той очевидно е силно привързан към вас.
Ариана свъси тънките си вежди. Откъде й бе хрумнало на Матилда, че Лайън го е грижа за нея?
— Не… Всъщност, ние едва се познаваме. — Тя сведе глава и се престори, че е погълната от храната, а Матилда насочи вниманието си към краля.
Ариана се вторачи в чинията си без всякакъв апетит. В норманската обител се чувстваше като риба на сухо. И тогава направи грешката да погледне към многобройните благородници, рицари и жени с благородно потекло, настанени на дълги маси перпендикулярно на подиума. Кой знае защо, погледът й попадна на позната женска физиономия.
Забрина.
Лицето на Забрина излъчваше такава нескрита злоба и омраза, че Ариана извърна сепната очи. Нямаше нужда от много въображение, за да се досети, че това е врагът, който в нейното видение бе лишен от образ. Само че сега си имаше и образ, и име.
Най-после вечерята приключи и дойде ред на дворцовите развлечения. Слугите разчистиха набързо известно пространство в центъра на салона, което мигом бе заето от жонгльори и акробати, следвани от певци и музиканти. След като и тази част приключи, мъжете и жените се разделиха на групички, за да поиграят шах. Ариана предпочете да се извини и да се оттегли в стаята си. Но когато се огледа за Лайън, не го видя наоколо. Съмняваше се, че ще успее да намери сама пътя към стаята, затова реши да потърси Ройс.
Лайън слушаше протяжните тонове на арфите с нескрито удоволствие. Искаше му се да го бяха настанили по-близо до Ариана, защото през цялата вечер не бе успял да размени и дума с нея и не знаеше какво мисли тя за Уилям и Матилда. Питаше се дали двете с кралицата са намерили теми за разговор, но по някое време бе забелязал, че разговарят доста оживено. Тъкмо бе решил да я потърси, когато някой го докосна по рамото. Той се обърна рязко и изруга под носа си, щом се озова лице в лице със Забрина. Тя му направи скришом знак да я последва в една отдалечена ниша, където често се провеждаха тайните любовни срещи в двора.
Лайън поклати глава да отхвърли молбата й, но тя не спираше да настоява. Накрая, изправен пред риска да привлече вниманието на околните, кимна и изчака арфите да замълчат и Уилям да се запъти в друга посока, преди да последва бившата си любовница в скришната ниша със спуснати пердета.
— За бога, Забрина, това е лудост. Какво искаш от мен?
— Много добре знаеш какво искам — отвърна провлачено тя. — Нима не съм достатъчно ясна? Искам само теб, Лайън. — Тя пристъпи към него, докато гърдите й се притиснаха в неговите, а изящните й ръце обгърнаха врата му. — Луда съм по теб, скъпи. Нали ми обеща, че жена ти няма да промени нищо между нас?
— Не знаеш какво говориш, Забрина. Моята съпруга…
— Малката ти съпруга е просто едно плоско и безлично същество, сива мишка, която със сигурност не знае как да задоволи силен мъж като теб.
Ариана безлична? Сива мишка? Лайън я намираше не по-малко красива и привлекателна от Забрина. Ариана беше светлината. Тя беше слънцето, луната и звездите. Забрина беше тъмнината, кадифената изкусителка на нощта, а плътта й обещаваше забранени наслади. Лайън се вторачи в Забрина, мислено сравнявайки я с Ариана, и не откри нищо, с което тази жена да превъзхожда собствената му съпруга. Питаше се как би могъл да сложи край на отношенията им, без да е твърде жесток Преди време тя беше съществена част от живота му. Неотдавна Забрина беше всичко, което той искаше, и всичко, за което бе мечтал. Но това беше преди.
Ариана…
— Забрина, това няма да стигне…
Всичко, което искаше да й каже, остана неизречено, защото тя вплете пръсти в косата му и придърпа главата му в гореща целувка, родена от собственото й отчаяние. Притискаше се към него с такава жажда, че накрая Лайън се видя принуден да обгърне тялото й с ръце, за да не се озоват и двамата на пода.
В това време Ариана напусна салона и мина покрай малката, скрита от тежки завеси ниша, без да я забележи. После вниманието й прикова задъханият шепот, който идваше отвътре, но тя се опита да игнорира гласовете. Не беше чак толкова невинна да не се досети какво става вътре. Гласовете бяха на мъж и жена — женският страстен и нетърпелив, а мъжкият — приглушен и твърд. Ариана реши, че не е нейна работа, и понечи да отмине. В следващия миг обаче тя разпозна мъжкия глас. Лайън! Тя се закова на място, сякаш очакваше всеки момент завесите да се отдръпнат.