— Обвинявате го несправедливо, милорд — продължаваше да упорства Ариана. — Действах на своя глава. Освен това вие отлично знаете, че нямаше да ви позволя да пиете от отровното вино.
— Няма откъде да знам. Както и да е, длъжен съм да те предупредя. Стой далече от Едрик Блекхийт. Нямам доверие на този човек. И не забравяй брачните си обети.
Ариана се изсмя горчиво.
— Не аз, а вие сте този, който трябва да си припомни брачните обети, милорд. За разлика от вас, аз смятам да остана вярна на своята клетва. Защото макар и да се омъжих против волята си, пред бога ние сме съпруг и съпруга.
— И ти смяташ, че аз няма да ти бъда верен? — запита Лайън с непроницаемо изражение.
— Нима съм се излъгала? Смятате ли, че е във вашата природа да бъдете верен на една жена? Забрина е красива жена. Аз не мога да се сравнявам с някоя с нейната външност и… и… — Тя прехапа устни, докато търсеше подходящата дума. — И със страстната й натура.
Лайън се засмя, искрено изненадан.
— Така ли мислиш? Защото аз съм доволен от страстта, която ти демонстрираш в леглото. Вярно е, че двамата със Забрина бяхме близки преди, но това беше преди нашия брак да бъде консумиран.
Ариана премигна невярващо срещу него. Нима я мислеше за наивно дете? С ушите си беше чула как двамата си уговарят тайна среща през нощта.
— Не ме е грижа какво смятате да правите с лейди Забрина — отвърна разгорещено тя. — Идете при нея още тази нощ, и то с моята благословия. Точно това смятахте да направите, нали?
Внезапно лицето на Лайън се разведри, сякаш току-що бе открил нещо изключително важно.
— Ти ревнуваш!
— Не! — тръсна глава Ариана. — Можете да си лягате с която пожелаете, стига да не съм аз.
— Наистина ли смятате така, лейди? — попита насмешливо Лайън и тя почувства, че е на път да изгуби самоконтрол. — Това, че ревнуваш, ме радва. По-лесно ще се справя с ревността ти, отколкото с твоята омраза. Защото следващия път, когато решиш да ми отнемеш живота, Надая може и да не се окаже наоколо.
По лицето на Ариана пропълзяха ярки петна руменина. Но сигурно си го заслужаваше.
— Уверявам ви, че не изпитвам никаква ревност, милорд. Просто не искам да ставам за смях в кралския двор. Вашите нормански приятели сигурно очакват с нетърпение някой скандал, в който да сте замесени двамата със Забрина.
— А ти какво ще направиш, ако възникне скандал, Ариана?
Тя вдигна рамене, преструвайки се на безразлична, но не вдигна очи да го погледне. Той знаеше не по-зле от нея, че тази нощ ще отиде тайно в спалнята на Забрина. Защо трябваше да я лъже? Не осъзнаваше ли, че нея не я е грижа? Всъщност, наистина ли не я беше грижа?
— Мисля, че няма да ти е все едно, Ариана — обади се внезапно Лайън, сякаш бе прочел мислите й. — Долавям ревността ти, чувствам я. Защо ще ме ревнуваш, ако ме мразиш чак толкова?
— Казах ви вече, аз не…
Думите й преминаха в задавен стон на изненада, когато Лайън я притегли в обятията си, а твърдите му устни притиснаха нейните. Целуваше я грубо, отмъстително, а езикът му поглъщаше сладостта на устата й. Целуваше я, докато главата й не се замая, а нозете й омекнаха, докато ръцете й не се сключиха безпомощно около врата му в сладка забрава. Тялото й се отпусна и някъде дълбоко в него се надигна изгарящ пламък. А когато ръката му намери гърдите й и притисна болезнено свитите й зърна, й се прииска да извика от наслада.
— Значи твърдиш, че не ревнуваш? — прошепна дрезгаво Лайън и затърка зърното й с грубата повърхност на палеца си. — И ти е все едно дали ще правя това с друга жена?
— Стига това да ти доставя удоволствие — излъга Ариана, но и сама не си повярва.
Лайън я повдигна и я отнесе до леглото. Приседна на ръба, притискайки я в скута си, заровил лице в ароматната извивка на тила й. Ариана почувства езика му да се спуска по шията й, чак до розовите миди на ушите й. Тя потръпна в усилието си да се овладее, но за пореден път се провали. Сръчните му пръсти развързаха роклята и корсажа й и ги захвърлиха на пода. После Лайън внимателно я положи на леглото. Втренчи поглед в гърдите й, в златистото хълмче между краката й, и мигновено бе обзет от познатата възбуда. Ариана почувства твърдостта на члена му, притиснат в седалището й.
— Умолявам ви, милорд, вече съм изморена. Беше едва този следобед, когато ние… ние… — По лицето й плъзна издайническа руменина. Лайън беше като жребец — винаги готов, винаги пълен с желание и страст. Можеше да я люби сега и пак щяха да му останат сили и за Забрина.
Думите й го накараха да се замисли. Дали не прекаляваше? Тя сигурно беше изтощена от дългото пътуване. Освен това, вече я бе любил днес. Лайън не беше от мъжете, които лесно губеха контрол, но когато станеше въпрос за Ариана, просто не можеше да се владее. Все пак никоя жена не можеше да има издръжливостта на мъжете, и може би в думите й имаше някакъв смисъл. Внезапно Лайън се отдръпна, но преди да стане и да поприглади дрехите си с ръка, не се сдържа да не целуне жарко щръкналите й зърна.