— Това и смятам да направя — отвърна усмихнато Лайън. Определено му допадаше идеята да гледа как коремът на Ариана расте с неговото бебе. — Но признавам, че съм малко изнервен от мисълта, че съпругата ми бленува да ме види мъртъв.
Уилям свъси вежди.
— Нали не говориш сериозно?
Лайън придоби мрачно изражение при мисълта за опита на Ариана да го отрови.
— Не е нещо, с което да не мога да се справя, Ваше величество.
Той мъдро реши да запази в тайна от Уилям факта, че едва не се беше преселил на оня свят. Завоевателят несъмнено щеше да затвори Ариана в манастир до края на живота й, ако научеше за отровното вино. Не, реши Лайън, той щеше сам да се справи със ситуацията. Предпочиташе да има Ариана в леглото си, отколкото в някой далечен манастир. Що се отнасяше до Едрик, все щеше да измисли някакво наказание за саксонския благородник.
— Липсваше ми, Лайън. Не бързай да напуснеш двора след съвета на старейшините. И двамата с Матилда ще се радваме, ако вие с твоята съпруга ни погостувате още известно време.
— Благодаря ви, сир. Обещавам да останем за малко, но както знаете, в Крагмер ме чака много работа. Малкълм заговорничи срещу вас с лишените от власт саксонски благородници. Трябва да сме нащрек. Боя се, че обезправените благородници на Север са се присъединили към неговата кауза и в момента планират атака.
— Да, наясно съм с машинациите на Малкълм и на онези саксонски благородници, които заговорничат зад гърба ми. Наближава денят, когато ще бъда принуден да навляза в Шотландия и да поставя Малкълм на мястото му. И тогава пред господа и пред своя народ, той ще бъде принуден да падне на колене и да се закълне във вярност към мен.
Ариана разбра по лицето на Лайън, когато той прекрачи прага на общата им спалня, че срещата на старейшините не е протекла съвсем гладко. Той изглеждаше уморен. Лицето му беше мрачно и напрегнато. Ариана се запита дали Забрина имаше нещо общо с необичайната му умора, защото не го беше виждала, откакто напусна така внезапно стаята им снощи. И след като той не се върна да пренощува с жена си в спалнята им, тя подозираше, че е останал през цялата нощ в леглото с любовницата си. Ариана сигурно щеше да се изненада, ако знаеше, че съпругът й бе играл шах до малките часове на нощта, а после бе спал направо на масата, с глава върху ръцете си.
— Приключи ли срещата на старейшините? — попита тя, докато Лайън сваляше коженото си наметало и го премяташе през таблата на леглото.
— Засега — отвърна той. — Но има още много въпроси за обсъждане.
— Бях в салона, когато излязоха първите участници в срещата. Вдигнаха голяма врява и ми се сториха разгневени.
— Това е заради новата прокламация на Уилям. Той обяви всички земи в Англия за собственост на короната. Това означава, че всеки един от благородниците се превръща в кралски наместник и ще дължи на Уилям разумни и справедливи данъци, задето ползва собствеността му.
Ариана си пое рязко дъх.
— Нищо чудно, че благородниците бяха разгневени. Та това си е чиста кражба! Уилям не само че отмъкна земите ни от зачернени вдовици и наследници като мен самата, но сега ги отнема и от собствените си хора. Той и тиран, който няма равен на себе си.
— По-добре внимавай с приказките си — припомни й предупредително Лайън. — Това, което говориш, е предателство. Всичко е за доброто на Англия.
— Добро е единствено за Уилям — отвърна предизвикателно Ариана. — А какво ще стане с по-дребните благородници, като Едрик например?
Лайън я изгледа невъзмутимо.
— Всеки едър собственик ще има юрисдикция над по-дребните благородници. Сега аз съм господар на Едрик. Имам пълна юрисдикция над него. Но няма смисъл да се безпокоиш за Едрик Блекхийт — ще се погрижа той да си получи заслуженото.
Начинът, по който бе изречено това, накара Ариана да настръхне.
— Сигурно ще има много недоволни от новата политика на Уилям.
— Той ще се справи с тях.
— Верният поддръжник на Уилям! — каза насмешливо Ариана. — Кога заминаваме? Не мога повече да живея сред всичките тези нормани.
— Уилям иска да останем още малко. През следващата седмица имам няколко срещи, а после ще видим. Отпусни се, Ариана, и се опитай да опознаеш Матилда. Тя би могла да се превърне в най-големия ти приятел, стига да й позволиш. Готова ли си за вечеря?
Ариана нямаше никакво желание отново да седне на показ на високата маса, като предната вечер.
— Предпочитам да помоля Терса да ми донесе поднос с храна от кухнята. Чувствам се некомфортно в компанията на норманските ти приятели.
— Напротив. Ще ме придружиш за вечеря като всяка благоприлична съпруга, и ще се усмихваш, сякаш ти харесва — отвърна Лайън. — Скоро ще свикнеш с компанията на норманите, въпреки че тази вечер в двора сигурно има повече саксонци, отколкото нормани. А ако се притесняваш за външността си, няма нужда. — Многозначителният му поглед проследи извивката на шията й и се спря на заоблените хълмчета на бюста й. Роклята й беше от гладко, лимонено жълто кадифе, извезано със златиста нишка по ръбовете. Коланът й, обсипан със скъпоценни камъни, подчертаваше тънката й талия, а сребристо-русите й коси бяха покрити с копринен шал. — Изглеждате прелестно, милейди.