Комплиментът му я изненада. Лайън рядко говореше за външността й. Дори й се струваше, че той я харесва само когато прави любов с нея.
— Да вървим, милейди — каза Лайън и й поднесе ръката си, за да я изведе от стаята. — Чувствам се гладен и жаден след дългата среща.
На вратите на салона ги посрещна Ройс и ги отведе до местата им. Ариана посрещна с облекчение новината, че тази вечер няма да седят на почетната маса. Но облекчението й трая кратко, защото ги настаниха между Забрина и някакъв добре подпийнал нормански благородник. Слава богу, Лайън предпочете той да седне на мястото до Забрина.
Забрина веднага се наклони покрай Лайън, вторачи многозначително поглед в Ариана и каза:
— Все още не сме имали щастието да се запознаем, милейди. Аз съм лейди Забрина — добра… хм, интимна приятелка на вашия съпруг.
— А аз съм лорд Юстас — представи се кратко мъжът до Ариана. И докосна ръката й твърде интимно за добрите нрави. — Явно днес имам късмет. Не всеки ден ми се случва да седя до такава красива жена. Лорд Лайън е истински късметлия.
Ариана погледна крадешком към Лайън, заинтригувана да види какво мисли той за противния лорд Юстас. Дали съпругът й го беше грижа, че някакъв пиян лорд докосва съпругата му зад гърба му? Лайън обаче явно не забелязваше нито нея, нито пък норманския благородник. Той беше изцяло погълнат от Забрина, направо я изпиваше с очи, докато тя премигваше престорено с тъмните си ресници и кършеше рамене в дръзка покана. Но онова, което я вбесяваше най-много, беше че сякаш цялата зала бе вперила поглед в тях — в изкусната игра на Забрина и в реакцията на Лайън. Ариана нямаше откъде да знае, че в двора вече текат залози дали Лайън ще поднови връзката си със Забрина или не.
Лайън зърна с периферното си зрение стъписаното изражение на Ариана и едва потисна усмивката си. Тя очевидно бе забелязала старанието му за изглежда погълнат от Забрина, и това никак не й харесваше: Ариана наистина ревнува, помисли си Лайън, и това го изпълни със задоволство. Тя очевидно се интересуваше от него достатъчно, за да забележи интереса му към бившата му любовница. А щом можеше да предизвика такава реакция от нейна страна с един обикновен разговор с тъмнокосата красавица, какво ли щеше да стане, ако я накараше да повярва, че споделя и леглото на Забрина? Дали щеше да осъзнае, че чувствата й към него не са само на омраза? Щеше ли да си признае, че… Какво? Че го харесва? Че го желае?
Да, точно така, помисли си Лайън. Той искаше Ариана да го харесва, да го желае.
И да го обича повече, отколкото обичаше Едрик Блекхийт.
Лайън присви изумено очи. Любов? Откъде му хрумна тази мисъл? Можеше ли да накара Ариана да го обикне?
— Къде беше снощи? — просъска Забрина в ухото му. — Чаках те, докато свещите изгоряха.
— Бях обещал една партия шах на Фиц Озбърн. Играхме до късно и предпочетох да спя в салона, вместо да те будя.
— С нея ли беше? — процеди обвинително Забрина. — С жена си?
— Не — отрече Лайън, макар че му се искаше да е бил с Ариана.
— Ела при мен тази вечер — каза тя, този път по-високо, и Лайън разбра, че целта й е Ариана да я чуе. — Ще те чакам колкото е нужно. И не закъснявайте, милорд.
— Милейди, та вие изобщо не се храните — обърна се лорд Юстас към Ариана, която дори не бе докоснала храната в чинията си. — Нима храната не е по ваш вкус? — Той бодна късче месо от чинията си и го поднесе към устните й.
Ариана отблъсна ръката му.
— Боя се, че нямам апетит, милорд. — Гладът й отмина на часа, щом чу Лайън и Забрина да си определят нова среща. Тази жена нямаше ли скрупули?
— Нямате апетит, така ли, милейди? — Той отпи още една солидна глътка вино, избърса устата си с ръкава на туниката и изломоти: — Много жалко. Но не се бойте, аз имам апетит и за двама ни. — Той й се ухили и я хвана за ръката. — Съпругът ви изглежда погълнат от красивата лейди Забрина. Може би ние с вас трябва да се оттеглим в някои отдалечено крило на кулата и да се опознаем по-добре.
Ариана издърпа ръката си толкова рязко, че едва не се преметна през пейката. Лайън най-после си спомни, че има и съпруга, и я погледна.