— Какво има, милейди?
— Може би лейди Ариана предпочита саксонска компания — вметна злонамерено Забрина. — Тя не се опитва да прикрива омразата си към норманите. Сигурно ви посреща с оръжие в леглото, нали, лорд Лайън? Би било жалко да нарани такова хубаво тяло като вашето. Аз винаги съм оценявала по достойнство природните ви дадености, милорд. — Тя погледна целенасочено в слабините му, без да остави никакво съмнение в смисъла на думите си.
Лицето на Лайън се свъси в грозна гримаса, сякаш бе вкусил кисело грозде. Малката кучка, помисли си той. Без съмнение, Забрина се опитваше да уязви Ариана.
Ариана стисна зъби и се насили да се усмихне.
— Простете, лейди Забрина, но доколкото знам, вие също сте със саксонски произход.
— Нямам предразсъдъци, милейди. Струва ми се далеч по-приятно да посрещна врага с отворени обятия, вместо да се боря с него.
— И с разтворени бедра — промърмори саркастично Ариана. — Надявам се кралят да ви намери съпруг по-скоро, преди да сте подмамила в леглото си всички мъже в двора. — Лайън едва не се задави с храната си. Той мислено се помоли околните да не са чули думите на Ариана. Но Забрина я чу, както и онези, които седяха край тях, и настръхна от гняв.
Тя мигновено скочи на крака и се спусна да издере с нокти лицето на Ариана.
— Малката кучка ме обиди, милорд! Трябва да я накажете!
Само бързата реакция на Лайън спаси Ариана. Той сграбчи Забрина през кръста и я дръпна далече от жена си. Наоколо им се разнесе шепот и Лайън видя развеселените погледи на благородниците, които си шушукаха иззад ръцете си. Тази вечер в кралския двор щеше да има невероятно забавление, докато всички си разправят за скандала между съпругата на лорд Лайън и апетитната му любовница.
Ройс, който пристъпи към масата, привлечен от надигналата се врява, пребледня при видя на разгневената Забрина, едва удържана от лорд Лайън, и самодоволната усмивка на лицето на Ариана, която ловко се измъкваше от обхвата на тъмнокосата красавица.
— Съпругата ми няма апетит, Ройс — пророни през зъби Лайън — Моля те, придружи я до стаята й.
— Да — извика злостно Забрина. — Заключи проклетата вещица в стаята й! Кълна се, че тази вечер ще намериш в леглото ми повече удоволствие, отколкото в нейното!
Лайън изгледа Забрина така унищожително, че тя предпочете благоразумно да замълчи и извърна очи. А и нямаше нужда да казва нищо повече; вече бе постигнала целта си. Поне сега Ариана знаеше къде й е мястото и колко държи съпругът й на нея.
Ариана стоеше, вторачена в Лайън. Той я отпращаше! Затваряше я в стаята й като непослушно дете. Нима той не разбираше, че Забрина я бе предизвикала и тя нямаше друг избор, освен да й отвърне? Нима не го беше грижа, че сега всички в двора бяха наясно колко му е безразлична собствената му съпруга?
— Желая ви приятна вечер, милорд, лейди Забрина — каза ведро тя. По-скоро щеше да умре, отколкото да покаже на Лайън колко я е засегнал. Покровителственото му отношение към отдавнашната му любовница превръщаше брака им в маскарад. Ариана напусна салона с гордо вдигната глава и с грацията на кралица.
Лайън осъзна, че Ариана никога не е изглеждала толкова красива. В невероятните й зелени очи проблясваха ярост и ревност, гърдите й се надигаха примамливо, а сребристите кичури буйни коси танцуваха като лунни лъчи около лицето й. Господи, толкова я желаеше! И ако ревността беше единствената емоция, на която тя откликваше, то той щеше да я използва докрай. Никога преди не беше изпитвал такова неконтролируемо желание някоя жена да го погледне с желание, с… любов.
Малката, буйна саксонка го беше омагьосала. И то дотолкова, че вече не искаше никоя друга жена. Идваше му да удуши Забрина, задето бе накарала всички присъстващи да повярват, че е подновил връзката си с нея. Уви, тя отказваше да приеме, че всичко между тях е минало. Лайън беше изумен, и в същото време невероятно горд, от начина, по който Ариана се бе изправила срещу Забрина. Дребничката му съпруга съвсем не беше покорна сива мишка. Тя беше дала на Забрина онова, което си заслужаваше.
Ариана крачеше неспокойно из стаята, обзета от несдържан гняв. Терса я наблюдаваше разтревожена, съзнавайки че няма начин да успокои господарката си. Каквото и да беше станало в салона тази вечер, очевидно бе наранило дълбоко Ариана. Тя бе връхлетяла в стаята, наричайки съпруга си с всяка обидна дума, която й идваше на ума. Терса дори се срамуваше да повтори думите, с които господарката й нарече лейди Забрина. Момичето никога не беше виждало лейди Ариана в такова ужасно състояние.