— Не се ядосвайте, милейди. Никой мъж не заслужава да се тормозите толкова заради него. Освен това, не може да е било чак толкова лошо.
Ариана се извърна рязко към нея.
— Беше повече от лошо, Терса. Та аз почти нарекох лейди Забрина блудница през очите на всички в салона! Трябваше да видиш изражението на лорд Лайън. Този път със сигурност няма да избегна наказанието.
Терса пребледня.
— О, милейди, кажете ми, че това не е истина. Белтан ми каза, че лейди Забрина има много властни приятели в двора. Какво толкова е сторила, че да си навлече гнева ви?
— Какво е сторила ли? — извика яростно Ариана. — Ще ти кажа какво е сторила! Държеше се като разпасана кучка със съпруга ми, ето какво! Призна, че през изминалата нощ той е споделил леглото й, и че същото ще стане и тази нощ!
— Но това не е вярно, милейди! — тръсна глава Терса. — Снощи видях лорд Лайън в салона, играеше шах с Фиц Озбърн.
Ариана поклати ожесточено глава.
— Снощи той изобщо не дойде в нашата спалня, Терса. Какво друго да си мисля, освен че е отишъл при лейди Забрина?
— Не, милейди, лорд Лайън не би направил такова нещо! Не мога да повярвам!
— Какво не вярваш, Терса?
На вратата стоеше Лайън, с леко раздалечени нозе и ръце, сключени на гърдите. Изглеждаше прекрасен… и страховит. Изражението му беше безмилостно, а сините му очи — тъмни и напрегнати.
Терса се скова от уплаха. Момичето понечи да проговори, но не успя да пророни и дума.
— Всичко е наред, Терса, няма да те изям. Можеш да си вървиш. Искам да говоря с жена си насаме.
Ариана почувства, че коленете й омекват.
— Не! Остани, Терса!
Погледът на Лайън остана прикован в Ариана, но думите му бяха предназначени за Терса:
— Върви, Терса. Веднага.
Момичето изгледа извинително Ариана и побърза да напусне стаята, затваряйки безшумно вратата зад гърба си.
Ариана вирна гордо брадичка и вторачи смело поглед в Лайън.
— Няма да се извинявам, милорд.
Лайън я изгледа невъзмутимо.
— Не съм те карал да се извиняваш.
Изненадана, Ариана потърси по лицето му някакъв знак, че не е толкова вбесен, колкото очакваше.
— Можете да ме набиете, ако искате, но няма да стоя и да оставя любовницата ви да ме обижда. Нямате ли капка съвест? Направихте ме за смях пред всичките си приятели. Сега всички знаят, че спите с лейди Забрина под носа ми. Не искам да ми се смеят или да ме съжаляват.
Лайън се усмихна.
— Съмнявам се, че някой те съжалява, Ариана. По-вероятно е да съжаляват Забрина. Нямах представа, че езикът ти е толкова остър. Щях да те карам по-често да ревнуваш. Беше прекрасна.
Ариана пребледня.
— Това ли си мислиш? Че ревнувам? Не! Не! Грешиш! Можеш да спиш със Забрина всеки ден и даже два пъти по празници, хич не ми пука. Можеш дори да си легнеш… — В този миг тя видя, че Лайън продължава да се хили насреща й, и замълча.
Мили боже! Звучеше като истинска ревнива съпруга. Изглеждаше така, сякаш наистина я е грижа. По-скоро би умряла, отколкото да позволи на Лайън за узнае колко е привързана към него и колко я наранява мисълта, че той споделя леглото си с друга.
— Ако собствената ми съпруга не ми бе дала ясно да разбера колко силно ме мрази, едва ли щях да си лягам с друга — каза обвинително Лайън. — Ние сме женени, Ариана. Не можем ли да намерим общ език и да извлечем най-доброто от този брак? Трябва ли винаги да сме на нож? И трябва ли непрекъснато да се боя, че пак ще се опиташ да ме отровиш? Не можеш ли най-после да забравиш, че Едрик е този, когото обичаш?
Ариана го гледаше вторачено, обзета от противоречия. Какво го караше да мисли, че тя обича Едрик?
— Никога не съм искала смъртта ви, милорд. Не бива да се боите, че ще ви отровя. Но не искайте от мен да забравя, че сте норман и че вашия народ изби семейството ми и ни отне земите. Вярно е, че сме съпруг и съпруга, но докато продължавате да прекарвате нощите си в леглото на лейди Забрина, не може да има общ език между нас. Нямам намерение да ви деля с вашата любовница.
— Ами ако ти обещая, че ще отблъсна Забрина?
— Няма да ви повярвам. Какво ще стане, ако ви кажа, че не обичам лорд Едрик?
— Няма да ти повярвам.
— Тогава сме квит, милорд.
— А може би мога да те убедя, че казвам истината.
Ариана почувства кръвта да се отдръпва от лицето й. Ако я докоснеше, отново щеше да разпали онзи огън в нея. Истината беше, че когато ставаше въпрос за Лайън, тя се превръщаше в слабохарактерно същество, неспособно да устои на ласките му.
— Не ме докосвай. Моля те…
— Боиш ли се от мен, Ариана?
— Не. Но се боя от онова, което правиш с мен, от начина, по който се чувствам, когато ме докосваш.
Той посегна към нея.