— Да, за лорд Едрик. Спомни ли си вече?
— Да, спомням си — отвърна бавно Лайън. — Но не помня нищо след това.
— Сигурно виното е било твърде силно, скъпи. Но не чак толкова силно, че да приспи сетивата ти. Беше страхотен, Лайън. — Тя изпусна престорена въздишка на удоволствие. — Едва не умрях от наслада. — Докато говореше, Забрина се опитваше да го обърне по гръб и да се качи отгоре му. — Иска ми се отново да вкуся от това удоволствие.
Лайън грубо я отблъсна и стана от леглото, вторачил в нея поглед, пълен с презрение.
— Ако съм те любил, щях да го запомня. Какво си сложила във виното, Забрина?
— Обвиняваш ме несправедливо, скъпи — премигна невинно тя. — Сигурно просто виното ти е дошло в повече. Но не се притеснявай, това не попречи на представянето ти.
— Стига! — сряза я Лайън и започна да събира дрехите си. — Не искам да те слушам повече.
— Ами лорд Едрик? Какво ще стане с измяната, която той и жена ти готвят на крал Уилям?
— Ще се погрижа за това — отвърна хладно Лайън. Главата го болеше толкова силно, че не можеше да мисли трезво. По-късно, след като обмислеше внимателно всичко, което му бе казала Забрина, щеше да си оправи сметките с нея. Ако стореше нещо, преди фактите да са се избистрили в ума му, щеше да разруши и малкото, което бяха постигнали в отношенията си двамата с Ариана.
Ариана се мяташе неспокойно в леглото през цялата нощ в търсене на някакъв изход от тази ситуация, но единственото, което й хрумваше, беше очевидното решение — да напусне съпруга си. Тъкмо бе заспала, когато Лайън се върна. Тя изглеждаше толкова примамливо невинна в сравнение с предизвикателната красота на Забрина, че му се прииска и да я люби още сега, докато не започнеше да го моли за милост. Но не го направи. Вместо това, придърпа един стол до леглото и седна да я гледа, докато спи. Питаше се дали двамата с Едрик наистина заговорничат заедно. Дали тя знаеше, че Едрик е шпионин на Малкълм? Нима собствената му съпруга го смяташе за глупак?
Лайън започваше да проумява, че бе сгрешил, като се опита да накара Ариана да ревнува. Не беше честно от негова страна. Бог му бе свидетел, че той вече не желаеше Забрина, както мъж желае жена. Беше твърде омагьосан от собствената си съпруга, за да пожелае друга жена. Не беше предвидил, че ще стане така, не бе очаквал да изпитва такива нежни чувства към малката вещица с хаплив език. Но тя някак бе успяла да го омагьоса. Никога нямаше да я остави да си отиде, никога!
В този момент Ариана се пробуди и отвори очи, почувствала нечие присъствие.
— Лайън! — Тя ахна от изненада и приседна в леглото, прикривайки с одеялото голите си гърди. — Какво правиш тук?
Сините му очи проблеснаха в сумрака.
— Тази стая е и моя, забрави ли?
— Изненадана съм, че още го помниш — отвърна хладно тя.
— Какво трябва да означава това?
— Приятно ли прекара нощта с лейди Забрина?
— Защо мислиш, че съм бил със Забрина?
— Недей да подценяваш моята интелигентност. Тя те повика, и ти веднага хукна към леглото й.
Лайън прокара пръсти през тъмните си коси, докато търсеше най-подходящите думи.
— Не бях точно със Забрина тази нощ.
Ариана го изгледа с открита неприязън.
— Беше ли в леглото на Забрина или не? Успя ли да се възползваш от прелестите й?
— Отговорът не е толкова прост, колкото ти се струва. Бях в леглото й, но не съм се възползвал от прелестите й в смисъла, който влагаш.
Ариана обаче чу само признанието му, че е прекарал нощта в леглото на Забрина. Поне не бе направил опит да я лъже за нещо, което бе видяла сочите си.
Лайън не беше глупак и не пропусна да забележи неприязненото й отношение към него.
— Ариана… — Името й се изтръгна от устните му като накъсана въздишка. — Ти си моя. Никой мъж никога няма да те притежава, освен мен. Дори не си помисляй да ме напуснеш.
Ариана огледа изпитателно лицето му. Дали Лайън не подозираше, че Едрик я е помолил да избяга с него?
— Забрави Едрик Блекхийт. Той планира да извърши коварно предателство. От това няма да излезе нищо добро. Кажи ми какво знаеш за намеренията му.
Очите й се разшириха.
— Нищо. Не знам абсолютно нищо.
— На мен обаче ми казаха друго.
— Любовницата ти греши. Тя ти каза, нали? — Ариана се питаше откъде Забрина бе научила, че Едрик е дошъл в двора да търси подкрепа за крал Малкълм.
Лайън вторачи поглед в лицето й, а очите му блестяха от желание. Той се премести на леглото и посегна да проследи с пръсти меката извивка на бузата й. Ариана се скова, но не се отдръпна, и това му даде увереност да задълбочи милувките си. Пръстите му се спуснаха надолу, по гордата извивка на шията й, преминаха по нежната вдлъбнатинка на ключицата й, и накрая се спряха на щръкналите й зърна. Дланите му се разтвориха, за да вкусят изцяло сладката им топлина; помилва ги, и ласката му беше лека и изкусителна. Ариана простена рязко от удоволствие. Той си играеше с тялото й като с добре настроен инструмент, знаеше къде точно да я докосне, за да извика най-голяма наслада.