— Не! Никога не съм обичала Лайън! — тръсна глава Ариана и притисна с длани лицето си, което внезапно доби ярко червен оттенък. Нима чувствата й бяха толкова очевидни?
— Можете да отричате колкото поискате, милейди, но аз знам истината. Лорд Едрик е привлекателен мъж, но не може да стъпи и на малкия пръст на лорд Лайън. Белтан каза, че Лайън Нормански е най-смелият рицар на земята. Знае ли лорд Лайън, че не сте безразлична към него?
— Че не съм безразлична ли? Не, не знае — изсмя се Ариана. — Лъжеш се, Терса. Не изпитвам нищо към Лайън, също както и той не се интересува от нищо друго, освен от своя крал, коня си и любовницата си. Той ще се почувства наистина облекчен да се отърве от мен.
— Вие не мислите трезво, милейди — не се предаваше прислужницата. — Ако заминете с лорд Едрик, само ще развържете ръцете на лейди Забрина. А лорд Лайън ще бъде силно огорчен, ако го напуснете.
Огорчен е твърде меко казано, помисли си тъжно Ариана. Лайън ще бъде абсолютно вбесен. Несъмнено щеше да я намрази и да поиска от краля да прекрати брака им.
— Знам какво трябва да сторя — каза, окончателно взела своето решение. — А ти пази моята тайна.
— Не може да тръгнете сама. Ще дойда с вас.
— Благодаря ти, но наистина ще е по-добре да останеш. Сигурна съм, че не желаеш да напуснеш сър Белтан. Вярвам, че той изпитва дълбоки чувства към теб. Аз ще бъда в безопасност с Едрик. Познаваме се от дълги години. Някога бях негова годеница.
Терса се разкъсваше от колебание. Мисълта да се раздели със сър Белтан й причиняваше болка, но не можеше да допусне Ариана да тръгне на дълъг път сама с мъж, който не беше неин съпруг.
Ариана веднага разбра дилемата, пред която беше изправена вярната й прислужница.
— Аз ще се оправя, Терса, наистина. Не се притеснявай. Моля те единствено да не казваш нищо нито на сър Белтан, нито на лорд Лайън, поне докато не се отдалеча достатъчно от Лондон.
Терса преглътна уплашено. Достатъчно бе лорд Лайън да я погледне в очите и тя да разкрие всичко, което знае.
— Вземете ме със себе си, милейди, моля ви. Ще опетните репутацията си, ако пътувате сама с лорд Едрик. Освен това — подхвърли тя смутено, — ако лорд Лайън реши, ще изкопчи истината от мен, и то още днес.
Ариана знаеше, че Терса говори самата истина. И въпреки това не искаше да въвлича девойката в неприятности.
— След като тръгна, ти веднага се прибери в стаята си и не се показвай, освен ако нямаш друг избор. Престори се, че си болна или неразположена, само и само да не се видиш с Лайън и сър Белтан. Ще направиш ли това, заради мен?
Терса се съгласи, макар и сама да не вярваше, че ще успее.
— Така да бъде, милейди. Кога заминавате?
— Довечера, след вечерната молитва. Лорд Лайън сигурно ще играе шах с приятелите си до късно през нощта. След това ще отиде при любовницата си. Ако имам късмет, той няма да открие че съм изчезнала чак до утре сутрин или дори до вечерта, ако кралят му възложи някакви задачи. През цялото това време ти трябва да си в леглото, преструвайки се на болна.
— Сигурна ли сте, милейди? Може лорд Лайън да предпочете да дойде при вас, а не при любовницата си.
Ариана горчиво се засмя.
— Това е абсолютно невъзможно. Лейди Забрина го е обсебила изцяло.
— Нека бог е с вас, милейди.
— Желая ти щастие, Терса — отвърна тъжно Ариана.
Лайън наблюдаваше тревожно Ариана по време на цялата вечеря, учуден от неестествената й скованост и нежеланието й да разговаря с него. Вярно, че когато се видяха за последно тази сутрин, не бяха в добри отношения, но преди това бяха по-близки и от любовници. Господи, тя беше невероятна. Отговаряше на ласките му диво, несдържано и спонтанно. Може би се боеше от разговора за лорд Едрик. Нима се страхуваше от съучастието на своя сънародник в заговора срещу Уилям?
— Много си мълчалива тази вечер — каза Лайън и й предложи да отпие от общата им чаша.
Ариана пое чашата без да каже дума и отпи солидна глътка от ароматното френско вино, неизменна част от трапезата на Уилям.
— Какво трябва да кажа? — попита тя и внимателно остави чашата на масата.
— Истината — отвърна Лайън. — Свързан ли е лорд Едрик с предателите?
Тя вторачи поглед масата, избягвайки да го погледне в очите.
— Няма откъде да знам. По-добре попитай Едрик.
— Добре — отвърна кисело Лайън. — Може би наистина така ще е най-добре.
— Сигурно смяташ да прекараш и тази нощ с любовницата си? — попита Ариана, полагайки неимоверно усилие гласа й да звучи безгрижно.
Лайън я погледна замислено.
— А ти къде искаш да прекарам нощта?
Тя сви рамене.
— За мен е без значение — отвърна тя. Не можеше да му каже, че само би я улеснил, ако й признаеше, че ще посети Забрина довечера, независимо от болката, която изпитваше при мисълта за Лайън в обятията на любовницата му.