Едрик присви гневно устни.
— Трябваше да убия онова копеле, преди да ви оскверни.
— Той не ме е осквернил, Едрик. Аз съм негова съпруга вече пет години.
— О, да! Негова съпруга! — измърмори горчиво Едрик. — Бременна или не, Малкълм ще нареди на своя епископ да анулира брака ви и тогава ще бъдете свободна да се омъжите отново. А ако вече носите детето на Лайън Нормански, обещавам да го отгледам като свое собствено.
Без да дочака отговор, той дръпна юздите на коня й и продължи по пътя си.
— Едрик, умолявам ви. Промених решението си. Не искам да ходя в Шотландия. Аз принадлежа на Лайън и трябва да остана в Англия.
Този път не можеше да допусне да я подведат да направи нещо, за което после да съжалява. Опитът й да отрови Лайън беше най-жестоката грешка в живота й. И това, което правеше в момента, беше почти толкова лошо. Ако имаше малко късмет, щеше да успее да се върне в двореца на Уилям, преди Лайън да открие отсъствието й.
— Прекалено късно е, милейди — каза твърдо Едрик. — Не мога да ви позволя да тръгнете обратно. Искам ви за своя съпруга, Ариана. Нищо не може да промени решението ми. Вие бяхте моя годеница много преди Лайън да пристигне в Англия.
Те препуснаха в галоп по пътя и отговорът на Ариана се изгуби в пространството, заглушен от тропота на конски копита и воя на въздушната струя в ушите им. Наоколо беше тъмно като в рог, а конете препускаха с бясна скорост, и Ариана безпомощно си помисли, че ако направи опит да скочи от коня, ще се убие. Единственото, което й оставаше, беше да се държи здраво и да се моли за живота си. Надяваше се Едрик да дойде скоро на себе си и да чуе молбата й да я върне обратно в Лондон, при Лайън.
В мислите й цареше пълен хаос, докато препускаше стремглаво в непрогледната нощ. Питаше се защо бе повярвала на злъчните думи на Забрина, защо й бе позволила да я прогони от собствения й дом. Чувстваше се излъгана, предадена, наранена. Как беше възможно Лайън да демонстрира такава нежност и любов към нея и едновременно с това да покани Забрина да го придружи в Крагмер? Вероятно само една жена не му беше достатъчна.
Вече бе напълно убедена, че трябваше да остане в Лондон. Тя трябваше да бъде при съпруга си, да настоява той да се откаже от Забрина, а не да слуша Едрик. Харесваше Едрик като приятел, но в никакъв случай като съпруг или любовник. Не искаше бракът й с Лайън да бъде анулиран. Защо не можа да преглътне гордостта си и да се бори за това, което желае от сърце? А бог й беше свидетел, че тя желаеше Лайън. Беше се влюбила в съпруга си против волята си. Беше допуснала да обикне един норман, един мъж, който дойде със Завоевателя и заграби дома й, владенията й и сърцето й.
Дали Лайън щеше да я разбере и да й прости? Дали изобщо тя щеше да успее да се върне? Очевидно Едрик беше твърдо решен да я отведе в Шотландия, но тя щеше да стори всичко по силите си, за да се върне при Лайън.
На зазоряване Едрик каза:
— Отдалечихме се достатъчно и можем да спрем. Наблизо е имението на мой приятел и там можем да прекараме деня. Докато стигнем Шотландия, ще пътуваме само нощем.
Ариана не разбра името на владението, в което се отбиха, а Едрик не си направи труда да й каже.
Изтощена до предела на силите си, Ариана се отправи към свободната спалня, която й предоставиха. Едрик остана да говори на четири очи със саксонския благородник, който явно беше един от дисидентите, участващи в конспирацията срещу Уилям.
В стаята на Ариана почти веднага донесоха пълен поднос с храна, и тя се наяде до насита. Въпреки изтощението, веднага започна да крои планове как да се измъкне незабелязана и да се върне в Лондон, веднага след като малко се посъвземе и освежи. Знаейки, че вероятно ще се наложи да открадне кон, Ариана потисна чувството на вина. Отчаяните решения изискват отчаяни мерки. За съжаление, всичките й планове се провалиха в мига, когато посегна да отвори вратата. Някой я беше заключил отвън.
Малко след зазоряване, Лайън влезе тихо в спалнята, която споделяше с Ариана. Уилям беше в добро настроение и не го остави да се оттегли, докато на източния хоризонт не проблеснаха първите лъчи на зората. Кралят позволи на Лайън да отпътува с жена си за Крагмер след седмица, и му възложи внимателно да следи ситуацията в Нортумбрия. Саксонските лордове Едуин и Моркар все още надигаха глава и отказваха да се подчинят.
— В граничните земи има опасност от въстание — сподели Уилям с Лайън. — Крал Малкълм е неуморен, и този път е обединил силите си с обезвластените саксонски барони. Има вероятност Едрик Блекхийт да го подкрепи и да се присъедини към него. Ти си единственият човек, на който мога да се доверя, Лайън.