Лайън се колебаеше дали да каже на Уилям това, което бе научил снощи от Забрина, но се отказа. По всичко личеше, че кралят вече знае какво се случва на север. Ако споменеше за разговора си със Забрина, това несъмнено би засегнало и Ариана, а това беше последното му желание.
— Знаете, че съм ви верен до гроб, Ваше величество — отвърна пламенно Лайън, — и очаквам с нетърпение вашите заповеди.
— Отивай да спиш, Лайън. Страхувам се, че те задържах твърде дълго. — Те стиснаха приятелски ръцете си и се разделиха.
Лайън влезе на пръсти в спалнята си, за да не събуди Ариана. През деня щеше да има достатъчно време да й каже, че се връщат в Крагмер след седмица. Запалената свещ пръскаше оскъдна светлина по леглото и непокътнатите завивки. Лайън видя празното легло и се закова на място. Погледът му обходи припряно стаята, доколкото позволяваше светлината, извика приглушено Ариана, но отговор не последва. Лайън вдигна свещта и претърси внимателно тъмните ъгли на стаята.
— Господи! — Думата се изтръгна от устните му като задавено ридание. Къде, за бога, беше отишла Ариана? Знаеше, че тя му е ядосана, но къде ли би могла да иде? Терса трябва да знае, помисли си Лайън и излетя от стаята.
— Имам треска, милорд — провикна се Терса иззад заключената врата, щом Лайън я събуди минути по-късно. — Страхувам се да не ви заразя.
— Не ме е страх от настинки — прогърмя гласът на Лайън. — Кажи ми къде е отишла жена ми? Вътре при теб ли е?
Терса се радваше, че Лайън не може да я види как трепери отвъд заключената врата.
— Господарката отдавна спи, милорд.
— Не е вярно. Изобщо я няма в спалнята.
— Не съм я виждала от часове, откакто ме освободи и ме прати да спя. Моля да ме извините, милорд, но не се чувствам добре. Аз… не знам нищо повече…
Лайън се съмняваше Терса да е толкова невинна, колкото се преструваше. И все пак, ако наистина беше болна, не беше редно да я притеснява с въпроси. Не, по-скоро щеше да преобърне кулата и цялата крепост, но щеше да открие Ариана.
Лайън претърси целия замък, но не успя да открие Ариана или да разбере къде е изчезнала. Не му оставаше друго, освен отново да потърси Терса, но взе със себе си и Белтан. Този път обаче не спря да барабани по вратата, докато слугинята не му отвори. Момичето изглеждаше бледо и много уплашено.
— Отново те питам, Терса, къде е съпругата ми? — Лайън вече беше извън кожата си от притеснение. Очевидно Ариана беше тръгнала към Крагмер, защото не беше взела със себе си никой от свитата им, а тя не беше глупачка и никога нямаше да тръгне на такъв дълъг път сама и незащитена.
Терса местеше смутено поглед от Лайън към Белтан. Не искаше да лъже никой от тях, но трябваше да спази обещанието, което даде на своята господарка. Момичето сведе очи към земята и пророни:
— Не знам нищо, милорд.
Лицето на Лайън потъмня от ярост. Вече бе готов на всичко, за да изтръгне истината от тази жена. Белтан, който отлично познаваше горещия нрав на Лайън и същевременно беше загрижен за Терса, дръпна господаря си настрана и прошепна в ухото му:
— Нека аз да опитам, милорд. Терса ще проговори пред мен. Ще я убедя, че трябва да ни каже къде да открием господарката й.
Лайън погледна Белтан.
— Добре. Опитай. Обясни й колко важно е да открием лейди Ариана. Ако и ти не успееш да я убедиш, ще се наложи да използвам сила.
Белтан пребледня. Момъкът не беше безразличен към Терса и не искаше да я види наранена. Лайън се отправи към коридора, а верният му рицар се върна при Терса, която стоеше на вратата и трепереше като подплашена кошута.
— Трябва да ни кажеш какво знаеш — прошепна настойчиво Белтан. — Лорд Лайън претърси всички стаи в замъка, без да открие лейди Ариана. Ти знаеш къде е тя, нали?
Терса поклати отрицателно глава.
— Терса, не искам лорд Лайън да те нарани. Той е готов да изтръгне от теб истината със сила, ако продължиш да твърдиш, че не знаеш нищо. — Белтан я прегърна нежно и приглади косата й назад. — Може господарката ти да е в опасност. Нали не искаш да й се случи нещо лошо?
— Разбира се, че не — отвърна Терса с треперещ глас. Когато ръцете на Белтан я притискаха с толкова обич, й беше трудно да мисли трезво. — Сигурна съм, че господарката ми е в безопасност.
— Как можеш да бъдеш сигурна?
— Лорд Едрик винаги би я защитил, дори с цената на живота си.
В момента, в който думите се изплъзнаха от езика й, Терса закри устните си с ръце. Не искаше да предава господарката си, но нежният поглед на Белтан явно бе сломил волята й.
— Едрик? — прошепна като ехо Белтан. — Лейди Ариана е с лорд Едрик? — повтори отчетливо той и думите му стигнаха до Лайън.