— Не. Едрик има много лоялни последователи сред останалите лордове в граничните земи. Нуждая се от тяхната подкрепа. Ако сменя Едрик, може да се стигне до бунт. В момента имам достатъчно неприятности в граничните земи и не желая да си навличам повече.
— Може би Едрик също има връзка с тези неприятности — вметна Лайън.
— Може и така да е, но аз вече имам план как да го върна на своя страна. Възнамерявам да го даря с огромни владения и заможна съпруга. Тя е млада, привлекателна и страстна жена.
— О, господи! Нали нямате предвид… Говорите за Забрина, разбира се!
— Да, точно нея имам предвид. Земите и богатството й са огромни. Средствата от тези земи обогатяват имуществото ми, откакто я взех под моя опека, но сега трябва да мисля за Англия. Удостоявам лорд Едрик с голяма чест и не допускам, че би могъл да ми откаже.
Уилям беше по-хитър и от самия дявол, помисли си Лайън и потисна усмивката си. Кой мъж би отказал Забрина и огромната й зестра? Лорд Едрик не беше богат човек. Имението му беше на половината на Крагмер. Лайън предполагаше, че една от причините лорд Едрик да желае Ариана за своя съпруга, е да увеличи имотите си. При все това мисълта, че Едрик ще бъде награден, вместо да бъде наказан, съвсем не се понрави на Лайън.
— Простете ми, Ваше величество, но не мога да се съглася с намеренията ви. Лорд Едрик е трън в очите ми, откакто го познавам. Той заговорничеше срещу мен още в Крагмер и използваше Ариана като пионка в ръцете си. Ако тогава не беше проговорила съвестта на жена ми и ако една стара вещица на име Надая не ме беше предупредила, сега щях да съм мъртъв.
— В такъв случай, готов съм на компромис — каза Уилям след кратък размисъл. — Ако Едрик Блекхийт е наранил по някакъв начин съпругата ти, позволявам ти да му потърсиш сметка в смъртоносен дуел. Ако ли не, информирай го за годежа му с лейди Забрина и стани свидетел на брака им.
— Свидетел на брака им? — избухна Лайън и постепенно осъзна пълния смисъл на думите на Уилям. — Искате да кажете да взема… Не, Ваше величество! В никакъв случай!
— Да! — отвърна Уилям и поклати глава. — Ще вземеш лейди Забрина със себе си в Блекхийт. Очаквам от теб да обуздаеш страстта си към нея, затова настоявам именно ти да я придружаваш до там. За лорд Едрик ще е по-трудно да откаже на предложението ми, ако лейди Забрина е с теб и очаква венчавката да се състои незабавно. Брачният договор вече е подготвен. Веднага ще информирам булката за своето решение.
— Това съвсем няма да й хареса — предрече Лайън. На мен също, помисли си той, но не го изрече на глас. Не че го беше грижа за кого ще се омъжи лейди Забрина. Онова, което го влудяваше, беше че не може да убие лорд Едрик. Но ако саксонецът наранеше Ариана или се опиташе да я насили, щеше го убие — със или без разрешението на краля. Освен това, сигурно щеше да изпрати Ариана обратно в манастира, ако узнаеше, че тя доброволно му се е отдала. Мисълта за Ариана в прегръдките на друг мъж го разяждаше.
— Да се омъжа за Едрик Блекхийт! — избухна Забрина. Очите й представляваха малки кълба виолетов огън. — Не!
Уилям остана неподвижен.
— Защо не? Той е млад, здрав и безспорно привлекателен мъж.
Тя хвърли унищожителен поглед към Лайън, който стоеше безмълвно до Уилям. Лайън се приготви да изслуша отмъстителната й реч. Не се наложи да чака дълго.
— Вие сте виновен за това, лорд Лайън! Вие сте подтикнал краля да вземе това решение. Аз нямам никаква вина за това, че скъпоценната ти жена е избягала с друг. Сам сте си виновен.
Лайън стисна ядно зъби, но не каза нищо. Не беше редно за един джентълмен да засрамва дама пред краля.
— Решението да се омъжите за лорд Едрик е лично мое — каза твърдо Уилям. Забрина познаваше отлично несдържания нрав на краля и предпочете да държи езика си зад зъбите. Беше наясно, че ако го ядоса с думите си, може да си изпати жестоко. — Брачният договор вече е съставен, подписан и подпечатан.
— Знае ли лорд Едрик с каква чест го удостоявате? — попита саркастично Забрина. — Ако не греша, той е избягал със съпругата на лорд Лайън. — Тя погледна високомерно Лайън, сякаш искаше да подчертае, че той не е в състояние да се справи със собствената си съпруга.
— Не! — отвърна Уилям. — Но ще разбере веднага след като лорд Лайън го открие. Надявам се, че предложението ще му допадне. Имам нужда от подкрепата му на север.
Повече отколкото предполагаш, помисли си Забрина. Имаше заговор в двореца и до голяма степен в него бяха въвлечени бароните от Севера и от граничните земи.
— Любопитно ми е да видя каква ще е реакцията на лорд Едрик, когато научи за годежа ни.