— Вие ще научите първа, милейди — отвърна Уилям с официален тон. — Ще придружите лорд Лайън до Блекхийт. Ще можете лично да присъствате, когато годежът ви бъде оповестен, и моето желание е да организирате брачната церемония незабавно.
— Това ли е всичко, което имате да ми кажете, Ваше величество? — попита лейди Забрина. Ако трябваше да пътува с Лайън, нямаше да е чак толкова зле, колкото й се стори в първия момент. Така щеше да има на разположение много дни, през които да обработи Лайън. Ако успееше отново да го примами в леглото си, вероятно той нямаше да се съгласи след това да я отстъпи на лорд Едрик. Освен това, Едрик желаеше Ариана. Вероятно щяха да се съгласят на известна замяна, така че всички да бъдат доволни.
— Това е всичко, лейди Забрина. След колко време ще бъдете готова да отпътувате?
— След няколко дни, Ваше величество. Трябва да свърша доста неща тук, в двореца, и да опаковам багажа си.
— Искам да тръгнем незабавно, Ваше величество — възпротиви се ожесточено Лайън. — Съпругата ми е със лорд Едрик и се боя за живота й.
— Не вярвам лорд Едрик да нарани жена ти, Лайън — каза Уилям, след като внимателно обмисли ситуацията. — Смятам, че между вас са възникнали някои недоразумения. Лейди Ариана познава лорд Едрик от детството си и му има доверие. Без съмнение тя очаква с нетърпение да тръгнеш след нея. Няколко дни забавяне ще бъдат само в твоя полза. Ще й бъдеш още по-скъп, когато пристигнете в Блекхийт.
— Ако изобщо са в Блекхийт — промърмори Лайън, недоволен от решението на Уилям. Помисли си, че кралят възприема ситуацията прекалено повърхностно. Беше твърде вероятно Едрик да отведе Ариана в Шотландия, където английските закони нямаха никаква сила.
— Едрик, умолявам ви да ме освободите — каза Ариана с нарастващо ожесточение.
През първия ден от пътуването, когато откри, че са я заключили в стаята й, се беше почувствала смъртно обидена. Оттогава Едрик сякаш отказваше да проумее какво му говори. Когато на следващата вечер тя отказа да се качи на коня си, той гневно я вдигна и грубо я настани на седлото. А когато Ариана се опита да скочи, Едрик я завърза с въже. Така яздиха през целия път.
— Едрик, помислете разумно! Оставете ме да си ида! — молеше се Ариана през цялото време, но той продължаваше да се преструва, че изобщо не я чува.
— Правя го за ваше добро, Ариана, ще видите. Сега сте ядосана, но когато бракът ви с лорд Лайън бъде анулиран, ще се оженим и всичко ще дойде на мястото си. Много скоро Завоевателят и Лайън ще бъдат отблъснати от територията на Англия.
— Тогава Англия ще бъде управлявана от крал Малкълм — отвърна злъчно Ариана — Това ли искате?
Едрик я погледна изненадан. Всъщност, той очакваше Англия да се върне в ръцете на саксонците.
— Все ще е по-добре, отколкото да ни управляват нормани.
Ариана не отвърна нищо. Вече не беше толкова сигурна, че норманите са вредна напаст за Англия. Дълги години Англия беше владяна и управлявана от датчаните. През 1052 г. крал Едуард сам бе предложил короната на херцог Уилям Нормански. После обаче без всякакво обяснение бе отстъпил трона си на Харолд, син на граф Годуин. А след смъртта на Едуард, разгневен задето бе изгубил Англия така несправедливо, Уилям навлезе на английска територия, разгроми войските на Харолд при Хейстингс и предяви претенции към английската корона.
На Ариана й беше трудно да го признае, но Уилям успя да наложи единно управление на цяла Англия. Той беше суров и безпощаден с тези, които не му се подчиняваха, но едновременно с това беше справедлив към всичките си поданици.
— Развържете ме, Едрик!
Той я погледна с известно съчувствие.
— Скоро, милейди, но не сега. Вероятно ще ви оставя да яздите без въжето, когато стигнем Блекхийт и моите се присъединят към нас. Едва тогава ще съм сигурен, че няма да ми избягате.
В съзнанието на Ариана се зароди нова надежда за бягство. Блекхийт беше близо до Крагмер. Ако намереше начин да извести своите хора, те щяха да я освободят и да я пазят от Едрик, докато не се появи Лайън. Но дали изобщо Лайън щеше да я потърси? Прибързаността й винаги й навличаше неприятности. Може би съпругът й щеше да реши, че с нея си навлича само неприятности и бързо да я забрави. С лейди Забрина до себе си, той нямаше кой знае каква нужда от съпруга. Наистина ли му беше съвсем безразлична? Само да можеха да започнат всичко отначало!
Лайън започна трескава подготовка на хората и оръжията си. Нямаше търпение да напуснат града. Очакваше само Забрина да натовари багажа си в колата, с която щеше да ги следва на известно разстояние. Но съдбата не беше на негова страна. Часове преди да тръгнат, той беше повален от мистериозна болест. Заразата тръгна от замъка на Уилям и за съвсем кратко време превзе целия град. Първо започна с треска, която периодично беше прекъсвана от стомашни спазми, придружени с жестоко повръщане. Дори след като симптомите утихнеха, жертвите на странната болест оставаха почти без сили. Дори обръщането в леглото представляваше непосилна задача. За Лайън се грижеше лично лекарят на краля.