Състоянието му започна да се подобрява чак след седмица. Но когато Лайън се почувства достатъчно добре, за да се държи изправен на седлото, се разболя Забрина. Болестта не пропусна никого, включително и кралското семейство. Изминаха цели три седмици, докато Лайън и Забрина успяха да тръгнат на север.
С всеки изминал ден Ариана все повече се страхуваше, че Лайън наистина я е забравил. Пътуваха от доста време, защото яздеха само нощем. Лайън разполагаше с достатъчно време, ако се беше опитал да ги настигне. Когато пристигнаха в Блекхийт, Ариана видимо се оживи. Тя искрено се надяваше, че ще успее да изпрати известие в Крагмер. Но и този път късметът й изневери. След няколко часа почивка те отново се отправиха на път. В пътуването им към Абернети ги придружиха рицарите на Едрик.
Лайън препускаше неуморно с една единствена мисъл в главата. Беше все още слаб и блед, но почти беше възвърнал силите си. Единственото, което го интересуваше, беше да открие Ариана.
Беше изминал почти цял месец, откакто тя избяга с Едрик и за това време можеше да се е случило всичко. Дали тя наистина обичаше саксонския лорд, питаше се Лайън. Дали изобщо се сещаше за своя съпруг?
Беше ли се отдала на Едрик Блекхийт?
— Лорд Лайън, — провикна се Забрина, докато яздеха. — Ако не наредите да спрем и да починем, ще издъхна от изтощение. Имайте милост. Все още се възстановявам от тежката болест и не мога да понеса този безумен бяг.
През целия път Лайън се стремеше да игнорира Забрина. Той нямаше ни най-малка представа за плановете й отново да го прелъсти. Ако знаеше какви са намеренията й, със сигурност щеше да направи всичко възможно да стои настрана от нея.
Лайън спря коня си и даде знак на своя ескорт от дванадесет доверени рицари да спрат. Знаеше, че Забрина е права. Някои от неговите рицари също бяха преболедували и изглеждаха доста изтощени.
— Наблизо трябва да има имение. Ще помолим да останем там през нощта. Лорд Дентън ще ни приеме на драго сърце, когато научи, че с нас е красивата лейди Забрина — каза шеговито Лайън, но вътрешно знаеше, че това е самата истина. Болестта не беше оставила и следа върху прекрасното лице на Забрина.
Лорд Дентън беше възрастен ерген. Той прие радушно лорд Лайън в дома си. Предостави на Лайън и Забрина специални спални, а рицарите настани при своите воини. След обилната вечеря играха шах и пиха от разкошното вино, което им предложи възрастният лорд. Скоро Лайън се оттегли в стаята си. Забрина цяла вечер флиртува с лорд Дентън, докато най-сетне не се отправи към леглото си. Лайън се ядоса, когато Дентън спомена между другото, че лорд Лайън е истински щастливец да пътува в компанията на очарователната лейди Забрина. Освен това сподели с Лайън, че им е предоставил свързани спални. Тогава Лайън реши, че вратата помежду им трябва задължително да бъде заключена.
Лайън влезе в спалнята си със свещ в ръка. Той бързо заключи общата врата и се съблече. Когато обаче се отпусна в леглото, усети ясно диханието на човек. Трябваха му няколко секунди да осъзнае, че не е сам в леглото. Той можеше да усети всяка прекрасна извивка на тялото, чиято топлина усещаше до себе си. Лайън изстена от възбуда. Беше минало толкова време, откакто не беше спал с жена.
— Ах, милорд, толкова време мина от последният път! — каза Забрина и прокара ръката си надолу по корема му. Тя започна нежно да милва твърдия му член и потръпна от удоволствие, когато усети как той трепна в ръката й. — Нека ти доставя малко удоволствие, скъпи. Знам какво харесваш най-много.
Тя започна да целува с влажните си устни тялото му, надолу и надолу, докато езикът й не докосна слабините му. Той изстена и се опита да я отблъсне.
— Не, скъпи, искам да направя това за теб. Нима жена ти е готова да те задоволи по този начин? Толкова си мъжествен и надарен, любими мой!
Той усети как устните й го поеха и засмукаха дълбоко. Само секунда след това беше вече изцяло на нейно разположение, пленен безпомощно като нощна пеперуда от огън. Изведнъж в съзнанието му изплува образът на Ариана. Тя му се усмихваше, омайваше го с чаровното си излъчване, с красивото си лице, с изящното си тяло. Златистите й коси украсяваха прекрасното й лице и сякаш образуваха ореол над главата й. Устните и бяха пурпурно червени и блестящи, а очите й — зелени като чудни смарагди.