— Нещо не е наред ли? Къде е господарката?
— Добър въпрос, Кийн — отвърна Лайън. — Появявала ли се е лейди Ариана в Крагмер в скоро време?
Любопитството на Кийн прерасна в паника.
— Не, милорд. Не съм виждал лейди Ариана, откакто заминахте заедно за Лондон — каза Кийн и хвърли недвусмислен поглед на Забрина. Той нямаше никакво намерение да крие неодобрението си, задето Лайън бе довел чужда жена в дома на неговата господарка.
— Бихте ли желал да подготвим стая за вашата… гостенка, милорд?
— Да. Няма да останем дълго в Крагмер. Пътуваме за Шотландия. Погрижете се лейди Забрина да се чувства удобно и ни пригответе провизии. Ще продължим пътя си утре призори.
— Дамата ще ви придружи ли или ще остане в Крагмер, докато се върнете?
— Лейди Забрина ще дойде с нас, Кийн. Покажи й банята и изпрати камериерка да й помогне.
— Да, милорд — отвърна Кийн и се обърна към Забрина — Последвайте ме, милейди.
Лайън побърза да се отдалечи, преди Забрина да се е опитала да го въвлече в разговор, и се отправи към покоите си. В момента, в който прекрачи прага, той осъзна, че не е сам в спалнята. Лайън се огледа наоколо, а ръката му инстинктивно се плъзна към сабята. Изведнъж се появи Надая, сякаш изплува от нищото, и впери мрачен поглед в него.
— Какво й сторихте, милорд? Ариана никога не би ви напуснала, ако нямаше основателна причина.
Лайън се намръщи и отвърна:
— Откъде знаеш, че Ариана е напуснала Лондон? Имаш ли вести от нея?
— Не, милорд. Нито съм чувала нещо за лейди Ариана, нито пък съм я виждала. Тя се появи във виденията ми. Вие сте я отблъснал от себе си и сега тя страда много, постоянно плаче за вас.
— Какви глупости дрънкаш, вещице? — изръмжа Лайън — Ариана избяга с лорд Едрик.
— Предупреждавах я, милорд, — продължи Надая, без да обръща внимание на гнева на Лайън. — Казах й да пази сърцето си от чувства към вас.
— Какво още й каза? — попита Лайън привидно спокойно, но Надая знаеше какво чувства той в момента.
— Казах й, че Крагмер има нужда от вас, и това си е самата истина. А сега искам да ви предупредя за нещо, милорд.
Очите й се изцъклиха и вещицата заговори с далечен, монотонен глас. Тръпки побиха Лайън.
— Ариана вече не ви принадлежи. Тъмните сили са срещу вас. Виждам предателство, кръвопролитие и… може би смърт. Ако оживеете, ще узнаете какво означава любовта, но ще се простите завинаги с честта си.
Лайън свъси вежди.
— Ако оживея? Какво искаш да кажеш с това, че Ариана вече не ми принадлежи? Говори, старице! Искам да ми разтълкуваш смисъла на твоите видения.
Тялото на Надая се разтърси в ужасен гърч и тя падна безчувствена на земята.
Лайън отвори вратата и повика Кийн, без да спира да ругае. Той не се появи веднага и Лайън хукна надолу по стълбите да търси помощ. Даде нарежданията си на първата прислужница, която се отзова, и се затича обратно нагоре по стълбите към Надая. Искаше да разпита старицата веднага, след като дойдеше в съзнание. Когато обаче влезе в покоите си, Надая беше изчезнала.
На следващата сутрин, придружен от дузина добре въоръжени рицари и лейди Забрина, Лайън отпътува за Абернети.
13
Гъста, непрогледна мъгла се спускаше от река Тай и затъмняваше слънцето. По лицето на Ариана се появиха блестящи капчици влага. Вълнистите пипала на мъглата обвиха дрехите и косата й и тя постепенно се предаде на нерадостните си мисли. Минаха седмици, откакто с Едрик пристигнаха в Абернети. Крал Малкълм заедно с Едгар Ателинг, англосаксонският наследник на английския трон, ги приветстваха възторжено. След инвазията на Уилям, Едгар и сестра му Маргарет бяха напуснали Англия. През 1069 г. Малкълм се беше оженил за Маргарет.
В Абернети бяха и саксонските лордове, които пристигнаха в Шотландия, за да обединят силите си и да се присъединят към Малкълм. Шотландският крал отдавна мечтаеше да разшири териториите на царството си и да завладее Англия. Затова сега той даваше убежище на тези бежанци, които му обещаваха в замяна скорошно реализиране на мечтата му.
Ариана стоеше пред прозореца на своята стая, зареяла поглед в реката. Беше загубила надежда, че Лайън ще дойде за нея. Вероятно я е намразил, след като го изостави по този начин. Сега осъзнаваше, че е постъпила неразумно, както често й се случваше и преди. Дори когато беше дете, майка й постоянно я укоряваше за импулсивния й нрав, но тя беше прекалено упорита и своеволна, за да се промени. Монахините в манастира също се бяха опитали да усмирят непокорната й натура, но не стигнаха далече. Напротив — тя стана още по-непокорна и необуздана. В манастира често й напомняха, че е изоставена съпруга на мъж, който ни най-малко не се интересува от нея. Ако тогава не бе повярвала изцяло на това твърдение, то сега със сигурност вече вярваше.