Ако Лайън я желаеше, той несъмнено щеше да я последва в Шотландия без дори да се замисли, мислеше си Ариана и отчаянието й нарастваше със всеки изминал ден. Очевидно той беше щастлив, че се е отървал от нея. Сега Ариана отлично осъзнаваше, че е допуснала няколко сериозни грешки, една от които беше, че повярва на лъжите на Забрина.
— Ариана, отворете вратата. Едрик е. Нося добри новини.
Ариана се намръщи пред затворената врата. Единствената новина, която искаше да чуе, беше че е свободна да се върне у дома.
— Ариана, отворете. Току-що разговарях с краля.
Ариана въздъхна с чувство на отегчение и отвори вратата на уютната си спалня.
— Какво има, милорд? Да не би да сте дошъл да ми кажете, че мога да се върна в Англия?
— Знаете, че за нищо на света не бих ви пуснал да си идете, милейди — отвърна пламенно Едрик и я изгледа с чувство на явно тържество. — Прочетете това! — Той разгъна пергамента и го задържа така, че да може погледът й да пробяга по думите. — С този документ бракът ви с Лайън е анулиран. Подписан е от епископа на Малкълм. Вече нищо не ни спира, можем да се венчаем веднага.
Ариана се отдръпна уплашена назад.
— Този документ може да е валиден в Шотландия, но не и в Англия. Не желая да се омъжа за вас, Едрик.
— Преди време бяхте съгласна да станете моя съпруга, дори нямахте търпение да се оженим.
— Истината е, че нашите бащи ни сгодиха в ранна детска възраст и аз нямах нищо против, но тогава не съм имала ни най-малка представа за тези неща. Сега съм омъжена жена и съм се заклела пред бога да бъда вярна на Лайън. Бракът ми е консумиран и не може да бъде анулиран.
Едрик я погледна твърдо.
— За мен е без значение дали сте преспала с норманското копеле или не — вие бяхте отредена да станете моя съпруга. И точно както Уилям отмени годежа ни и ви даде за съпруга на Лайън, сега Малкълм отменя брака ви и ви дава на мен. Ако лорд Лайън държеше на вас и искаше да останете негова жена, щеше да ни последва в Шотландия. Но явно лейди Забрина е напълно достатъчна на безстрашния Лайън Нормански.
Лицето на Ариана пламна от унижение. Тя знаеше, че Едрик казва истината и сърцето й се сви от болка. Може би пък щеше да е по-добре ако се омъжи за Едрик. Познаваше го от детските си години и можеше да му има доверие. Но от друга страна, никога нямаше да може да го обикне, тъй както обичаше Лайън. Никога нямаше да го желае така, както желаеше Лайън. В обятията на Лайън се чувстваше като в самия рай и дори само при мисълта, че никога повече няма да изпита горещите му ласки, сърцето й се гърчеше от болка и обида.
— Малкълм ще обяви годежа ни довечера — продължи Едрик, сякаш не забелязваше какво й причинява. — Годежът няма да бъде дълъг и отегчителен. До две седмици ще бъдем съпруг и съпруга. — Той сграбчи раменете й и я придърпа към себе си. — Не бъдете тъжна, Ариана. Знам, че двамата ще се разбираме добре. Ще се отнасям към вас с почитта и любовта, които заслужавате. Не трябва да се погубвате заради едно норманско копеле.
— Едрик, умолявам ви, оставете ме да се върна при Лайън! Ако наистина изпитвате чувства към мен, няма да ме принуждавате да се омъжвам за вас. Аз вече си имам съпруг!
Едрик я погледна язвително.
— Господи! Вие го обичате! Очаквах повече от вас, милейди. Нима нямате капчица гордост? Той парадира с любовницата си пред вас, а вие все още се чувствате привързана към него? Не, Ариана, молбите ви няма да променят решението ми. Довечера ще се сгодим. Самият крал Малкълм ще ни благослови и ще води церемонията. Той направи и невъзможното, за да анулира брака ви с лорд Лайън, и аз съм му благодарен за това.
— Не се чувствам добре, милорд. Бих искала да остана сама — отвърна Ариана и се обърна към прозореца, за да скрие сълзите си. Едрик й отправи загрижен поглед и безшумно напусна стаята.
Ариана се чувстваше отчаяна. Нима жената няма никакви права, запита се горчиво тя. Нима не може сама да решава как и с кого да прекара живота си? Мислите й не спираха да се лутат безпомощно, и един въпрос не й даваше мира: Къде е Лайън? Тя безмълвно се молеше той да дойде за нея. Сега повече от всякога се нуждаеше от него.
Изведнъж гъстата мъгла иззад стъклото на прозореца сякаш се разсея и Ариана забеляза неясни фигури в далечината. Тя се вгледа внимателно и се опита да различи силуетите. В единия от конниците разпозна Лайън. От едната му страна беше сър Белтан. Добре въоръжени, те решително препускаха напред. Ариана инстинктивно усети, че целта им е Абернети. Тя ги наблюдаваше внимателно и изведнъж различи сред тях жена. Лейди Забрина! Ариана простена и падна безчувствена на пода.