След известно време тя дойде на себе си и си припомни всички подробности от това, което беше видяла. Мислено проследи всеки болезнен детайл. Лайън идваше в Абернети и лейди Забрина беше с него. Ариана не можеше да проумее защо Лайън е взел със себе си и своята любовница. Тя се изправи бавно от пода. Нима я беше довел, за да й се подиграва? Или може би да й докаже, че няма повече нужда от нея? Да й покаже безразличието си? Презрението си? Мили боже, как щеше да го понесе?
Лайън най-после забеляза стените на Абернети в далечината и се усмихна мрачно. Питаше се как ли ще го посрещне съпругата му, когато пристигне. Във всеки случай не с отворени обятия, предполагаше той. Независимо от това, той щеше да направи всичко възможно да си я върне. Дори и да не иска, той знаеше как да я научи да живее без любовника й. Ако Малкълм откажеше да му даде Ариана, Лайън щеше да изпрати вестоносец при Уилям, който в момента подготвяше армията си да нападне Шотландия. Уилям и бездруго възнамеряваше да осуети плановете на Малкълм да завладее Англия.
Завоевателя не беше глупав. Той добре знаеше какво се крои на север и дори беше споделил с Лайън, че възнамерява да потуши заговора. Уилям се беше заклел, че Едгар Ателинг никога няма да седне на английския трон. Нито пък Малкълм Шотландски.
— Искам да говоря с теб! — каза Забрина, която яздеше до Лайън.
— Слушам те! — отвърна й рязко той.
— Това, което виждаме в далечината, е Абернети, нали?
— Да.
— Умолявам ви, любими, в името всичко онова, което някога означавах за теб, не ме давай на Едрик Блекхийт. Има много по-подходящи мъже за мен. Ако ме изпратиш обратно в Лондон, вероятно ще успея да убедя Уилям да размисли. Отведи ме в Крагмер и остави жена си на лорд Едрик — те заслужават да останат заедно. Ще бъда много по-щастлива да остана с теб в Крагмер, та било то и без благословията на краля.
— Забрина, Уилям нареди да се омъжиш за лорд Едрик! — отвърна решително Лайън. — Поисках от краля разрешение да убия този мръсник, но той ми отказа това удоволствие. Вместо това реши да го възнагради със заможна съпруга и богати имоти. Идеята не ми допадна, но въпреки това проумях каква е целта на Уилям. Той се нуждае от подкрепата на Едрик на север, за да запази граничните територии.
— Едрик веднъж вече доказа нелоялността си — напомни му Забрина.
— Все още не е късно да вземе правилното решение. Уилям се надява да го спечели на своя страна, като му предостави земи, богатства и красива съпруга. Бих предпочел да убия Едрик, но ще се подчиня на желанието на Уилям, освен ако Едрик не е наранил по някакъв начин Ариана. Тогава и за миг няма да се поколебая и ще убия копелето.
Слънцето се беше прекатурило ниско на запад, когато Лайън достигна до портите на Абернети. Щом наближиха достатъчно, стражите ги спряха. Лайън съобщи на висок глас името си и заяви, че идва с мир и носи съобщение от крал Уилям. И тъй като Англия и Шотландия официално не бяха във война, Лайън беше приет в Абернети, макар и не особено радушно. Лайън подаде юздите на коня си на прислугата и дръзко влезе в огромната зала. Там вечеряха кралят, кралицата и всички придворни. Той прекрачи прага на входната врата, направи няколко крачки и спря. Погледът му обходи внимателно залата, докато не откри Ариана.
По време на вечеря Ариана не обърна внимание на приглушения шепот, който се носеше около нея. Тя нямаше никаква представа какво е предизвикало необичайната суетня в шотландския двор. Когато обаче в залата влязоха двама непознати и хората впериха погледи в тях, Ариана се обърна и срещна изгарящия поглед на Лайън. Очите им се задържаха само за миг, а после устните на Лайън се извиха в хищническа гримаса и погледът му се насочи в друга посока.
Ариана сподавено възкликна и се изправи, за да отиде при него. Едрик обаче я сграбчи за ръката със силната си длан и я принуди да седне обратно.
— Не се прави на глупачка! — просъска той в ухото й. — Да не си сляпа? Той води със себе си и любовницата си. Това нищо ли не ти говори?
Малкълм продължи да седи невъзмутимо до кралицата, само даде някои разпореждания на своя сенешал. Веднага след това управителят на замъка се отправи към Лайън и любезно го поздрави.
— Кой сте вие и от къде идвате, милорд? Имате ли някакви общи дела с крал Малкълм?
— Аз съм Лайън Крагмер! — каза високо Лайън, така че да го чуе Малкълм — А това е лейди Забрина. Нося вест от Уилям, краля на Англия.