— И какво се очаква сега от мен? Да съм признателен за щедростта на Уилям? А какво ще стане с лейди Ариана? Трябва да се откажа от нея ли?
— Ариана никога не е била ваша, за да се отказвате от нея — отвърна натъртено Лайън.
— Тя дойде с мен по собствено желание. А и вече не е ваша съпруга.
— Аз ще се разбера с Ариана. Единственото, което се иска от вас, е да приемете годежа с лейди Забрина и ще получите огромните й богатства и земи. След брака си с нея ще бъдете един от най-богатите и силни барони на територията на цяла Англия.
— И ще трябва да се закълна във вярност на норманския крал.
— Да не би да предпочитате да наречете Малкълм крал на Англия? Или може би Едгар Ателинг? Единият е твърде жаден за власт, а другият — прекалено слаб.
Едрик мълча толкова дълго, че Лайън се побоя дали няма да откаже. Най-накрая той обърна пламтящия си от любопитство поглед към Лайън и попита:
— Нима любовницата ви вече не ви задоволява?
— Забрина отдавна не е моя любовница. Това, което се случи между нас, беше преди доста време. И за ваше сведение, тя ме задоволяваше отлично.
Едрик преглътна звучно и се наведе към Лайън.
— Казват, че лейди Забрина е съвършена в леглото.
В очите на Лайън се появи задоволство. Уилям беше прав за Едрик. Мисълта да притежава едновременно лейди Забрина и огромните й богатства очевидно го блазнеше много.
— По мое мнение, лейди Забрина ще ви направи щастлив във всяко отношение. Тя притежава чудна дарба и знае точно как да достави удоволствие на един мъж.
Едрик потръпна от вълнение. Трябваше да признае, че годежът с жена като Забрина можеше да му отвори много врати. Знаеше, че предложението, което Уилям му прави, е твърде щедро и не трябва да го изпуска. Осъзнавайки предимствата, Едрик се почувства приятно възбуден и силно заинтригуван. Мислите му препуснаха към невероятните възможности, които се очертаваха пред него. За съжаление обаче, той вече беше сгоден за лейди Ариана. Не му се искаше да я остави в ръцете на това норманско чудовище. Освен това, Малкълм разчиташе на неговата подкрепа.
— Предложението ме изкушава, но вече съм сгоден за лейди Ариана — промърмори Едрик неуверено. Не му беше лесно да отхвърли такова щедро предложение, направено от норманския крал, но знаеше какво се очаква от него в замяна. Завоевателя се нуждаеше от подкрепата му на север и не жалеше средства да го върне обратно на своя страна.
— Значи отказвате? — възкликна Лайън, видимо изненадан. — По-добре не ми отговаряйте сега. Помислите си. Обмислите добре какво би означавало това за вас и се постарайте да вземете правилното решение. Предупреждавам ви, независимо от това какво решите, не си и помисляйте, че можете да притежавате Ариана. Тя е моя. — Лайън рязко се изправи. — Желая ви лека нощ, милорд. Това беше един доста дълъг ден за мен.
Ариана продължаваше да се разхожда нервно из спалнята си. От време на време спираше и вторачваше поглед във вратата, сякаш очакваше всеки момент Лайън да връхлети при нея и да потърси отговор за случилото се. Но той не идваше и това я тревожеше. Знаеше, че Лайън има среща с крал Малкълм след вечеря и се чудеше дали разговорът им е бил свързан с нея. Хрумна й, че Лайън може и да е доволен от анулирането на брака им или пък е прекалено ядосан и не желае дори да я види. За собствено успокоение Ариана беше решила на всяка цена да намери начин да обясни на Лайън, че няма нищо общо с машинациите на Едрик и че анулирането на брака им е против нейното желание.
Да, тя го напусна доброволно, но беше осъзнала грешката си и опита да се върне. Намеренията й обаче бяха осуетени от Едрик, който си беше въобразил, че е влюбен в нея. От нощта, в която избяга, тя не беше спирала да мисли за Лайън и в крайна сметка осъзна, че го обича от цялото си сърце. Вече знаеше, че не трябваше да бяга от Лондон, а да остане и да се бори с лейди Забрина за любовта на своя съпруг.
Ариана отново се натъжи при мисълта, че Забрина беше дошла с Лайън в Абернети. Какво ли означаваше това? Нима беше накарал любовницата си да прекоси половин Англия, само за да й се надсмее? Ако желанието му беше да я нарани, то той несъмнено беше успял.
Колкото повече Ариана обмисляше ситуацията, толкова повече се объркваше. Вече нямаше никаква представа защо Лайън беше дошъл тук. Ако не я искаше, защо беше бил път чак до Шотландия? Не й бе нужно кой знае какво въображение, за да си представи как сега Забрина лежи в леглото му, може би само през няколко стаи от нейната. Тя присви очи, за да облекчи болката си, и се опита да измисли начин да разговаря с Лайън насаме. Щом той не идва при нея, значи тя няма друг избор, освен сама да го потърси. Едва ли щеше да й е толкова лесно да го открие. Сърцето й се свиваше при мисълта, че може да го свари в леглото със Забрина, но трябваше да го приеме, ако искаше да разговаря с него.