Ариана отвори решително вратата и надникна в мъждиво осветения коридор. Тъкмо се канеше да прекрачи прага на стаята си, когато дочу нечии тежки стъпки откъм стълбището. Тя притвори вратата и надникна любопитно иззад процепа. Някакъв мъж спря на площадката над стълбището и се огледа, сякаш за да се ориентира, преди да се насочи в противоположната посока.
Въпреки че не видя лицето му, Ариана разпозна Лайън по величествената му фигура — едър, строен и невероятно мъжествен. Очите й жадно поглъщаха силните му рамене, елегантната талия и релефните, добре оформени бедра. Без да си даде време да обмисли, Ариана направи крачка напред в коридора и извика:
— Лайън!
Той се беше отправил към спалнята си и спазваше насоките, които му даде Гун. Не спираше да мисли как да избави Ариана от собственото й безразсъдство. Беше така потънал в мислите си, че съвсем слабо долови приглушения женски вик. Спря и се обърна бавно. Вгледа се в тъмния коридор и различи сянката на жена. Първо помисли, че това е поредния опит на Забрина да го съблазни, но щом се вгледа по-внимателно, сърцето му се преобърна от вълнение. Жената, която стоеше в тъмнината пред него, имаше блестяща руса коса, която се разпиляваше по раменете й като сребърен облак. Лайън разпозна Ариана.
— Ариана… — прошепна той и след като се съвзе от изненадата, пристъпи бавно към нея. — Ти ли ме повика?
— Да, милорд, аз… — отвърна тя и замълча объркана. Не знаеше откъде да започне. — Трябва да говоря с теб. Спешно е. Обещавам да не те задържам много. Предполагам, че лейди Забрина те чака и затова ще се постарая да бъда кратка.
Лайън повдигна вежди.
— Предположението ти е невярно — отвърна провлачено той и приближи към нея с тихи, някак зловещи стъпки. Ариана се отдръпна уплашена. — Страхуваш ли се от мен, Ариана?
— Да… всъщност не. Не знам. Трябва ли да се страхувам?
— Вероятно. Защо ме напусна? Толкова ли лошо се държах с теб? Не помня да съм те ударил или нагрубил.
Ариана сви рамене и отмести погледа си настрана.
— Това е дълга история, но все пак, бих искала да ти обясня.
Лайън погледна към полуотворената врата на стаята й.
— Добре — отвърна той и я хвана за ръката. Въведе я в спалнята й и заключи вратата. — Нямам търпение да чуя какво имаш да ми казваш.
Ариана плахо овлажни с език устните си, преди да започне. Лайън не можеше да откъсне поглед от нея. Беше като хипнотизиран от красотата й. С вълнение си припомни сладостта и топлината на устните й.
— Нима дойде чак до Абернети заради мен, Лайън? И ако е така, защо доведе със себе си и любовницата си?
В погледа на Лайън проблесна задоволство.
— Мислех, че искаш да ми разказваш Ариана, а не да задаваш въпроси. Да не би да си се отдала вече на лорд Едрик? Това ли искаш да ми обясниш?
— Не! — тръсна глава Ариана. — Не те напуснах заради Едрик.
— Тогава защо го направи?
— Защото не можах да понеса мисълта лейди Забрина да дойде с нас в Крагмер. Аз съм твоя съпруга и не бих могла да преживея унижението да живееш едновременно с мен и с любовницата си. Затова и избягах. По-късно осъзнах, че не съм постъпила правилно. Трябваше да остана и да се преборя с лейди Забрина за твоята любов и внимание, които ми принадлежат. — Тя беше благодарна, че Лайън никога няма да разбере колко й коства това признание.
Лайън я гледаше изумен.
— Какво те накара да мислиш, че съм поканил Забрина да ни придружи в Крагмер? Мислиш ли, че бих продължил връзката си с нея, след като те отведох от манастира и те направих господарка на Крагмер?
Обзета от силни емоции, Ариана почувства слабост и се постара да диша дълбоко, за да не припадне. Някой лъжеше и тя се молеше от все сърце това да не е Лайън.
— Добре ли си? — попита я той, доловил неравномерното й дишане.
— Да — промълви тя — Ако не си имал намерението да поканиш лейди Забрина в Крагмер, тогава защо продължи да споделяш леглото й? Не бързай да отричаш, Лайън, защото ви видях със собствените си очи.
— Исках да те накарам да ревнуваш, Ариана, но всъщност не съм спал със Забрина. Онази нощ отидох в стаята й с единственото намерение да разговарям с нея и нищо повече. Вероятно тя ме е упоила, без да знае колко силно е било лекарството, което ми е дала, защото съм загубил съзнание. Събудих се в леглото й и в момента, в който събрах сили да се изправя, напуснах стаята й.
Ариана го погледна недоверчиво.
— Мога ли да ти вярвам? Звучи твърде невероятно.