— Още не. — Той проникна в нея още няколко пъти, наслаждавайки се на конвулсиите на тялото й, и се усмихна, когато Ариана се притисна силно към него. — Бих искал да запазим този момент завинаги.
След известно време той се отдръпна от нея с неохота. Отнесе я до леглото и бавно я разсъблече.
— На светлината на огъня тялото ти изглежда така, сякаш е от злато — каза й той, без да сваля поглед от нея. Наблюдаваше я така, сякаш е крехко цвете, сътворено да му доставя наслада. Той се освободи припряно от дрехите си и се отпусна до нея в леглото.
Ариана впери премрежения си поглед в него. Доставяше й удоволствие да наблюдава гладкото му мускулесто тяло, силните му ръце, широките му рамене, тънката му талия, добре оформените му бедра. Погледът й се спря върху стар белег на ребрата му. Тя посегна и го погали.
Ръката му се плъзна и обгърна нежната й длан.
— Това е рана от стара битка. Отдавна вече е зараснала.
— Белегът е голям, вероятно раната е била доста сериозна — прошепна тя. Той беше толкова млад, а имаше толкова следи от рани, помисли със страхопочитание Ариана и погледът й се спря върху друг белег на бедрото му.
— Нищо сериозно. Моето призвание е да участвам в битки. Сражавал съм се рамо до рамо с крал Уилям в Нормандия, Мейн и Анжу. А после дойде и битката при Хейстингс.
В очите му проблесна познатата страст. Лайън докосна гърдите й нежно, почти благоговейно. Пръстите му накараха зърната й да набъбнат отново. Той сведе глава и засмука първо едната й гърда, а после другата. Ариана потръпна почувствала влагата на грапавия му език да преминава по зърната й. Тя изстена от удоволствие. Опита се да проумее страстта си към този войнствен норман, но и този път се провали. Любовта не можеше да бъде проумяна. Тя се пораждаше от нищото. Това чувство беше напълно лишено от логика и обяснение. И едновременно с това никой не беше в състояние да живее без него.
Лайън изпитваше дълбока, погубваща страст към Ариана. Всяка частица на тялото му беше устремена към нея. Осъзнаваше, че не трябва да се предава напълно на изгарящото го желание, защото рискуваше да загуби здравия си разум. Сега трябваше да насочи вниманието си в друга посока и да измисли как да измъкне Ариана от кашата, в която се беше забъркала. Но в същото време я желаеше толкова силно, че не можеше да намери в себе си сили да стане от леглото и да напусне спалнята й. Повече от всичко искаше да я обладае, сякаш не го беше направил само преди няколко минути.
— Искам те отново, скъпа — прошепна Лайън дрезгаво. Той рязко стана от леглото, а Ариана промърмори нещо в знак на протест. — Връщам се само след секунда — обеща й той.
Върна се почти веднага, стиснал в ръката си мокра кърпа. Той отново се отпусна до нея и леглото простена от тежестта му.
— Какво правиш? — попита го Ариана.
— Направих малка пакост и възнамерявам да си я почистя — отвърна Лайън и се усмихна по хлапашки. Той разтвори нежно коленете й и почисти лепкавата течност от бедрата й.
— Можех да го направя и сама! — възропта Ариана, пламнала от свян.
— Нека аз, мила, нека аз… Ето, готово. — Той я почисти внимателно и хвърли настрана парчето плат. След това бавно наведе глава и докосна с устни онова тайно кътче между бедрата й, което беше обект на неговите копнежи. — Толкова си красива. Никога няма да се уморя да те гледам — прошепна Лайън. Когато обаче отново сведе глава да изследва всяко късче плът по тялото й, Ариана не се сдържа и извика от удоволствие.
Сладкият й вкус го подлуди. Загубил всякакви предразсъдъци, той се плъзна надолу към краката й, разтвори коленете й и започна горещо да я целува между бедрата. Ариана беше почти обезумяла, когато най-после устните му докоснаха онова място, което неистово се нуждаеше от неговото внимание. Тръпки пронизаха тялото й.
— Боже мой — простена Лайън и пръстите му се впиха силно в бедрата й. Дишането на Ариана беше толкова учестено, сякаш тя се бореше за всяка глътка въздух. Възбудата й нарастваше с всяка изминала секунда.
— Милост, милорд — дрезгаво изстена Ариана, останала без дъх. — Имайте милост.
Той я погледна за момент, усмихна й се и се върна обратно към приятното си занимание. Продължи да обхожда с език и със зъби плътта, сгушена между бедрата й, източник на нейната чувствителност. В ласките му нямаше милост, нямаше прошка, а устните и ръцете му уверено я водеха към нов екстаз. Ариана се предаде и сподавено извика от удоволствие. Тръпки преминаха през цялото й тяло и тя почувства безкрайно облекчение. Когато и последната конвулсия напусна тялото й, той се изправи и я погледна с премрежен поглед. Ариана отново се възхити от величествената му фигура.