— Моля те, Ариана, не искай това от мен. В момента не съм способен на нежност, а не искам да те нараня.
Ариана обаче беше достатъчно проницателна да се досети, че единственият начин да стигне до сърцето му, да го откъсне от тягостните мисли, е да насочи вниманието му в друга посока. Затова преди съпругът й да стане и да избяга от брачното ложе, тя се хвърли върху него и го повали на леглото. Не спираше да се притиска към него, докато не почувства как силното му тяло се отпуска под тежестта й, а устните му омекват до нейните. Това обаче не беше достатъчно, защото лицето му все още бе мрачно, а очите му бродеха обречено из стаята.
— Искаш да те любя, така ли, Ариана? — предаде се накрая Лайън. — Така да бъде, но помни, че съм те предупредил. Защото едва ли ще ме харесаш в тази светлина.
Ариана понечи да отговори, но устните й бяха обездвижени с брутална целувка. Тя почувства как ръцете му разкъсаха тънката й туника, за да стигнат до голата й плът, и за миг изпадна в паника. Лайън беше три пъти по-едър и силен от нея и в това състояние несъмнено можеше да я нарани. Внезапно осъзнала грешката си, Ариана се опита да се изтръгне от ръцете му. Но воден от гнева, Лайън беше вече неудържимо възбуден и нямаше път за връщане назад.
Той се просна отгоре й и зацелува плътните й устни, докато подпухнаха, а щом се измори от устните й, потърси гърдите й и загриза грубо зърната й. Тялото му беше тежко и стегнато от възбуда, а членът му пулсираше агресивно, притиснат в корема й.
Лайън се възползваше безжалостно от тялото й и отчаяно се стремеше към облекчението. Замаяна от грубите набези на ръцете му, Ариана смътно съзнаваше, че не е искала точно това, макар сама да го беше предизвикала.
— Почакай, Лайън, не искам да стане така.
Той повдигна глава и й отправи сардонична усмивка.
— Предупредих ви, лейди, но вие не ме послушахте. Аз съм роден боец и нежността не винаги ми се удава.
Ръцете му се вкопчиха болезнено в бедрата й и повдигнаха ханша й, а устните и пръстите му се впиха в меката плът между краката й. Ариана се сгърчи и извика. Лайън се отпусна върху й с цялата си тежест и нахлу в нея с нетърпелив тласък, а по лицето му се четеше едновременно болка и екстаз. Ариана потисна с усилие надигащото се в гърлото й стенание. Бе поискала Лайън да я люби, но не беше очаквала това. Знаеше, че не иска да я нарани, но я използваше като предмет за утоляване на страстта си. Сега за него тя беше просто една жена, с която да облекчи мъката си от загубената чест. Вярно, че я бе предупредил, но, мили боже, тя съвсем не бе очаквала това.
— Господи, Лайън, умолявам те, имай милост!
Отчаяните нотки в гласа й явно най-после стигнаха до съзнанието му, защото той надигна глава и я погледна, сякаш я виждаше за първи път. Когато осъзна какво е сторил, Лайън отпусна сломено глава на гърдите й и тягостно въздъхна.
— Прости ми, Ариана. Ти си последният човек на света, който бих искал да нараня. Жестоко е да те наказвам за своята слабост.
И тогава я целуна с цялата си нежност, и се раздвижи в дълбините на тялото й с познатата настойчивост. За нейно облекчение, Лайън отново беше човекът, когото бе обикнала. Той я доведе бавно до върха, съсредоточен изцяло върху нейните нужди и нейното удоволствие. А когато почувства как тялото й се сви и потръпна под него, даде воля и на своя екстаз. После я притисна в обятията си и я държа така, опивайки се от близостта й, докато светът около тях не придоби обичайните си форми и багри. Уви, никое блаженство не можеше да трае вечно. Лайън въздъхна тъжно и се отдръпна от прегръдката на Ариана.
Той се облече набързо, почти без да я погледне, а след това се обърна и вяло пророни:
— Съжалявам.
После бавно се отправи към вратата.
— Лайън, къде отиваш? — Гласът й бе пресипнал от тревога.
— По-добре ще е да остана сам. В момента не ме бива много за компания.
— Не ме оставяй така. Скъпи, не искам да ме мразиш!
Той я погледна и й се усмихна, но някак неуверено и печално.
— Дори не знам какво чувствам. Вярно е, че изпитвам омраза, но към самия себе си. Предадох Уилям, за да бъда с теб, а сега дори не съм сигурен, че ще ти бъда добър съпруг.
Сега по-силно от всякога Лайън изпитваше болка от загубата, гърчеше се в агония, задето се беше отрекъл от всичко, към което се стремеше през целия си живот, и разбра, че не би могъл да живее с тази мисъл.
Ариана имаше чувството, че цялата вселена се стовари върху крехките й рамене, когато Лайън затвори безшумно вратата след себе си. Веднага щом той се изгуби от погледа й, тя избухна в сълзи. Искаше й се никога да не беше срещала Лайън Нормански. Заради нея той бе предал доверието на своя крал и се бе лишил от честта си.