— Трябва да използваш лъка само в краен случай. Нямам предвид, че трябва да участваш в битката. Лъкът е много точен. А когато опреш рога до устните си и го надуеш, където и да си, при теб ще дойде помощ.
Дядо Коледа огледа всички и продължи.
— Луси, дъще Евина!
И Луси се приближи. На нея даде малко стъклено шишенце (после хората разправяха, че било направено от диамант) и малка кама.
— В това шишенце — каза той, — има одобрително питие, направено от сока на Огнено цвете, което расте по планините на Слънцето. Ако ти или някой от твоите приятели е ранен, само няколко капки от него са достатъчни да го излекуват. Камата пък ти давам, за да се защитаваш в крайна нужда. Защото ти също няма да участваш в битката.
— Защо, господине? — попита Луси. — Аз мисля… не зная, но… мисля, че съм достатъчно храбра.
— Не е там работата — отвърна старецът. — Битките обаче стават грозни, когато в тях участват жени. А сега — той неочаквано придоби малко по-сериозен вид — тук има нещо за всеки от вас. — И Дядо Коледа извади (навярно от голямата торба на гърба си) пет чаши с чинийки върху голям поднос, купа със захар на бучки, буркан със сметана и голям чайник, който пееше. След това извика:
— Весела Коледа! Да живее истинският крал!
Камшикът му изплющя и преди някой да разбере, че са тръгнали, той, елените и шейната изчезнаха от погледите им.
Питър тъкмо бе извадил сабята си от ножницата и я показваше на господин Бобър, когато госпожа Бобър каза:
— Хайде, хайде! Вие си говорите там, а чаят ще изстине. Мъжка му работа! Елате и помогнете да свалим този поднос долу и да закусим. Колко хубаво, че се сетих да взема ножа за хляб!
Те отново слязоха по стръмния бряг и се върнаха в пещерата, където господин Бобър наряза малко хляб и шунка и направи сандвичи, а госпожа Бобър направи чай. Всички бяха доволни. И още не бяха се насладили напълно на храната, когато господин Бобър каза:
— Сега вече е време да тръгваме!
Глава единадесета
Аслан е по-близо
Междувременно Едмънд бе преживял голямо разочарование. Когато джуджето отиде да приготви шейната, той очакваше, че Вещицата ще се държи по-добре с него, както беше при последната им среща. Но от предишното й поведение нямаше и спомен. И когато най-после Едмънд събра достатъчно кураж, за да каже: „Моля, Ваше величество, не бих ли могъл да получа малко локум? Вие… вие… казахте…“, тя кресна:
— Млъкни, глупако! — След това изглежда, че промени решението си, защото каза сякаш на себе си: — Все пак няма да е добре, ако хлапето вземе да припадне по пътя! — И плесна с ръце още веднъж. Появи се друго джудже.
— Донеси храна и нещо за пиене на това човешко същество! — нареди тя.
Джуджето се отдалечи и след малко се върна, носейки желязна купа с малко вода и желязна чиния, в която имаше само комат сух хляб. Като остави чинията и купата на пода до Едмънд, джуджето се ухили зловещо и каза:
— Локум за малкия принц! Ха-ха-ха!
— Махни това! — нацупи се Едмънд. — Не искам сух хляб!
Но Вещицата изведнъж се обърна към него с такъв свиреп израз на лицето, че той се извини и отхапа от хляба, макар да беше толкова твърд, че едва го преглъщаше.
— Бъди благодарен и на това! Кой знае кога ще вкусиш отново хляб! — каза Вещицата.
Докато Едмънд още дъвчеше, първото джудже се върна и съобщи, че шейната е готова. Бялата вещица стана, като заповяда на Едмънд да я последва. Когато излязоха от двора, отново валеше сняг, но тя не обърна внимание на това. Нареди на Едмънд да седне в шейната до нея. Но преди да потеглят, тя извика Могрим, който се втурна стремглаво като грамадно куче към шейната.
— Подбери най-бързите си вълци и идете веднага в къщата на бобрите! — заповяда Вещицата. — Убийте всичко живо, което намерите там! Ако вече са избягали, тичайте с всички сили към Каменната маса, но гледайте да не ви види никой! Скрийте се там и ме чакайте! През това време аз ще трябва да измина дълъг път на запад и да намеря удобно място за преминаване през реката. Вие може да догоните тези човешки същества, преди да са се добрали до Каменната маса. Знаете какво да правите, ако ги намерите!
— Слушам и се подчинявам, о, Кралице! — изръмжа вълкът и се изгуби в снега и тъмнината, подобно на галопиращ кон.
След няколко минути той, извикал още един вълк, вече беше на бента. Задушиха около къщата на бобрите. Но, разбира се, я завариха празна. Ако времето през нощта се бе задържало хубаво, имаше опасност вълците да тръгнат по дирята на бобрите и децата и да ги настигнат много преди пещерата. Но сега, след като снегът отново бе завалял, миризмата им се бе разнесла, а следите им бяха покрити със сняг.