— Олеле! — изпищя Сюзан от другата страна на масата. — Колко жестоко! Полазиха го ужасни малки мишки! Махайте се, малки зверчета! — И тя вдигна ръка да ги изплаши и изгони.
— Чакай! — каза Луси, която все още се взираше в тях отблизо. — Можеш ли да видиш какво правят?
Двете момичета се наведоха и се вгледаха.
— Струва ми се… — започна Сюзан. — Колко странно! Те прегризват въжетата.
— Това си помислих и аз — каза Луси. — Мисля, че това са мишки-приятели. Бедните мишлета, те не разбират, че е мъртъв. Мислят, че ще му направят добро, като го отвържат.
Сега вече беше определено по-светло. Всяко от момичетата изведнъж забеляза колко е бяло лицето на другото. Те виждаха как мишките гризат въжетата — дузина, дори стотици малки полски мишлета. Небето на изток вече бе просветляло и звездите избледняваха. Само една много голяма звезда на изток все още блещукаше ниско над хоризонта. Усетиха, че им става по-студено, отколкото през нощта. Мишките си отидоха.
Момичетата изчистиха остатъците от прегризалите въжета. Без тях Аслан приличаше повече на себе си. С всеки изминал миг мъртвото му лице изглеждаше все по-благородно. Колкото по-светло ставаше, толкова по-добре го виждаха.
В гората зад тях ликуващо изчурулика птица. Досега бе толкова тихо, че този звук го стресна. После й отговори друга птица. Скоро всички птици наоколо запяха. Съвсем определено вече бе ранна утрин, а не късна нощ.
— Толкова ми е студено! — каза Луси.
— И на мен! — добави Сюзан. — Хайде да се поразходим.
Те отидоха до източния край на хълма и погледнаха надолу. Самотната голяма звезда вече бе почти изчезнала. Полето изглеждаше тъмносиво, а отвъд, съвсем накрай света, се виждаше бледото море. Небето започна да почервенява. Те изминаха разстоянието между мъртвия Аслан и източния хребет повече пъти, отколкото можеха да броят, като се опитваха да се стоплят. Колко уморени бяха краката им! След това, когато се спряха за малко и погледнаха към морето и Каир Паравел (което едва сега можеха да различат), там, където морето и небето се срещаха, червеното се превърна в златно и бавно-бавно се показа ръбът на слънцето. В този миг чуха зад себе си шум: силен пукот, оглушителен шум, като че ли някой великан чупи гигантската си чиния за хранене.
— Какво е това? — попита Луси и сграбчи ръката на Сюзан.
— Аз… аз… страх ме е да се обърна — каза Сюзан. — Става нещо страшно!
Изгревът на слънцето сякаш преобрази всичко — всички цветове и сенки бяха така променени, че за миг те не виждаха най-важното. Каменната маса се бе разцепила на две и голямата пукнатина минаваше от единия до другия край. А Аслан бе изчезнал. Двете момичета заплакаха и се втурнаха към масата.
— О, колко ужасно! — хълцаше Луси. — Можеха да оставят поне тялото на мира!
— Кой направи това? — плачеше Сюзан. — Какво означава това? Друга магия?
— Да! — прозвуча зад тях силен глас. — Друга магия!
Те се огледаха. Блестящ на слънчевия изгрев и по-голям, отколкото го бяха виждали преди, разтърсвайки грива (защото явно тя бе пораснала), стоеше самият Аслан.
— О, Аслан! — извикаха двете деца, втренчили очи в него и почти толкова изплашени, колкото и радостни.
— Значи ти не си мъртъв, скъпи Аслан? — не вярваше на очите си Луси.
— Не — потвърди Аслан.
— Ти да не си… ти да не си? — попита Сюзан с разтреперан глас. Тя не можеше да изрече думата „дух“.
Аслан наведе златната си глава и близна челото й. Обгърнаха я топлината на дъха му и някаква плътна миризма, която като че бе попила в козината му.
— Приличам ли на такъв?
— О, ти си истински, ти си истински! О, Аслан! — извика Луси и двете момичета се хвърлиха към него, като го обсипаха с целувки.
— Но какво значи всичко това? — попита Сюзан, когато се поуспокои.
— Това означава — каза Аслан, — че макар Вещицата да знае Тъмната магия, съществува друга, още по-тъмна магия, която тя не знае. Нейните познания стигат само до прастарите времена. Но ако можеше да погледне още малко назад, в тишината и мрака на прапрастарите времена, щеше да прочете там едно друго заклинание. Щеше да знае, че когато една доброволна жертва, която не е направила никакво предателство, бъде убита вместо самия предател, Каменната маса ще се разчупи и самата смърт ще започне да действа в обратна посока. И сега…