Ерика стиска ръката ми твърдо, делово. В нея има нещо изключително освежаващо, като че ли е наясно колко абсурдна е майка й и как цялата сцена е малко глупава.
— Здравейте! Приятно ми е! — изричам топло и присядам на ръба на малко декоративно столче.
Саманта веднъж ми каза, че Глен си е правила лифтинг на лицето, така че, докато тя приглажда косата си, а Ерика си похапва от сладките, аз тайничко оглеждам лицето на бъдещата свекърва, търсейки някакви издайнически знаци за операцията. Оказва се, че при по-близък оглед не е чак толкова трудно да бъдат открити. Устата на Глен е опъната и с леко повдигнати крайчета като на Жокера, въпреки че не се усмихва. Веждите й се намират в опасна близост до ръба на косата й. Вторачила съм се в нея толкова силно, че тя не може да не ме усети. Обръща се към мен и с леко махване на тънката си ръчица отбелязва:
— Изключително интерес тоалет, госпожице.
— Благодаря ви — отвръщам. — Получих го безплатно.
— И аз така си помислих.
Не мога да определя дали е нарочно груба или просто това е обичайното й поведение. Вземам си една бисквитка и се изпълвам с мъничко тъга. Не ми го побира умът защо Саманта изведнъж реши, че моето присъствие на това мероприятие е толкова наложително. Надявам се, че не възнамерява да ме включи и в пътешествието си към бъдещето. Защото просто не мога да си представя къде ще ме вмести.
Глен тръсва ръка и поглежда часовника си.
— Къде е Саманта? — пита с неприкрито раздразнение.
— Сигурно е задържана от трафика — предполагам аз.
— Крайно неприлично е да закъсняваш за избора на собствената си булчинска рокля! — промърморва свекървата тихичко с глас, предназначен да прозвучи като обида. На вратата се чука и аз скачам, за да отворя.
— Ето я и нея! — изчуруликвам, очаквайки да видя Саманта, но вместо нея виждам пред себе си Дона Ладона и майка й.
И нито помен от Саманта. Въпреки това за мен е такова облекчение, че повече няма да ми се налага да стоя насаме с Глен и дъщеря й, че малко прекалявам с радостта си.
— Дона! — крещя щастливо.
Дона е натъкмена както винаги секси, с блузка с широки подплънки и голямо деколте. На краката си има калци. Майка й е облечена в тъжна имитация на истинския костюм на „Шанел“ на Глен. Какво ли ще си помисли майката на Чарли за Дона и майка й? От мен вече се разочарова. И незнайно защо се изпълвам с неудобство заради Касълбъри.
Но Дона, естествено, не забелязва нищо.
— Здрасти, Кари! — поздравява свойски, сякаш едва вчера сме се разделили.
Двете с майка й се приближават до Глен, която учтиво им стиска ръцете и се прави на особено радостна да се запознае с тях.
И докато Дона и майка й ахкат и охкат, обсъждайки помещенията, костюма на Глен и бъдещите сватбени планове, аз се отпускам на стола си и наблюдавам. Винаги съм смятала Дона за едно от най-шикозните момичета в училище, но след като сега я виждам в Ню Йорк, на моя територия, започвам да се чудя какво толкова съм й се възхищавала. Вярно, хубава е, но не е толкова красива като Саманта. И изобщо не е стилна в този тоалет в стил „Флашданс“. Даже не е интересна. Бърбори единствено за това как с майка й ходили да си правят маникюр и се хвали как пазарували в „Мейси“. Господи! Дори и аз съм наясно, че само туристите пазаруват в „Мейси“.
А после Дона Ладона съобщава собствената си страхотна новина. Тя също ще се омъжва. Вдига ръка и показва самотен диамант.
Привеждам се и се взирам възхитено в пръстена й, макар че, ако трябва да бъда честна, за да го видя този диамант, ми трябва лупа.
— И кой е щастливецът? — питам.
Тя ме поглежда учудено, като че ли е изненадана, че не съм чула.
— Томи, разбира се.
— Томи? Томи Брустър? — Същият онзи Томи Брустър, който буквално превърна живота ми в ад, защото имах лошия късмет да седя до него по време на училищните събрания в продължение на четири години? Голямото тъпо недоразумение, което беше сериозното гадже на Синтия Вайънд?
Въпросът очевидно е изписан върху лицето ми, защото Дона бърза да обясни, че Синтия е скъсала с него.
— Тя отива в университета „Браун“ и не иска да взема Томи със себе си. Смята, че й предстоят по-добри неща — подсмихва се Дона.
Интересно защо.
— Томи отива във военна академия. Ще става пилот! — пъчи се гордо Дона. — Ще пътува много, така че ще бъде по-лесно, ако вече сме женени.