— Ами аз… — Опитвам се да намеря подходящите думи, но търсенето продължава малко повечко и Боби става нетърпелив.
— Подай ми онази снимка, ако обичаш! — И преди да успея да протестирам, той вече се е настанил до мен и сочи снимката с перфектния маникюр на пръста си. — Съпругата ми — обяснява и се изкисква. — Или по-точно, бившата ми съпруга.
— Ти си бил женен? — питам учтиво, но усещам, че предупредителните звънчета в главата ми вече гърмят като камбани.
— Да, за две години. Казваше се Анализ. Французойка е.
— Аха. — Вторачвам се в снимката. Анализ се оказва една от онези красавици, които изглеждат като излезли от лудницата — с нелепо нацупена уста и огромни, пронизващи черни очи.
— Ти ми напомняш за нея — казва Боби и слага ръка на коляното ми.
Аз безцеремонно я махам и отсичам:
— Изобщо не приличам на нея!
— Нищо подобно! За мен си точно като нея — промърморва той. А после, сякаш в някакъв втрисащ забавен кадър, той свива устни и приближава лицето си до моето за целувка.
Аз бързо се обръщам и се изтръгвам от хищническите му нокти. Бррр! И кой нормален мъж изобщо си прави маникюр?!
— Боби! — изкрещявам, вдигам чашата си от пода и излизам от стаята.
Той тръгва след мен към кухнята като виновно пале.
— Не си отивай! — прошепва умолително. — Имаме още почти цяла бутилка с шампанско! Да не очакваш сам да я изпия? А знаеш, че шампанското не издържа отворено!
Кухничката е малка, а Боби се е настанил точно на прага и не ми позволява да изляза.
— Имам си приятел! — просъсквам през стиснати зъби.
— Не е необходимо да му казваме.
Тъкмо се каня да го избутам и да побягна, когато той сменя тактиката си, правейки се на обиден:
— Честна дума, Кари, ще ми бъде много трудно да работя с теб, ако знам, че не ме харесваш.
Ама той майтап ли си прави с мен? От друга страна, Саманта сигурно е права. Да работиш сериозно с мъж не е никак лесна работа. Ами сега? Ако откажа на Боби, дали ще отмени четенето на пиесата ми? Преглъщам и се опитвам да се усмихна.
— Нищо подобно, Боби, харесвам те! Обаче си имам гадже — повтарям, решила, че подчертаването на този факт като че ли е най-добрата ми тактика.
— Кой? — извисява глас той.
— Бърнард Сингър.
Боби се разсмива гърлено.
— Кой, той ли? — Приближава се и хваща ръката ми. — Но той е твърде стар за теб!
Поклащам глава, чудейки се какво да правя.
Моментното ми колебание дава на Боби още една възможност да атакува. Обвива с ръка врата ми и се опитва пак да ме целуне.
Следва лека борба, през която аз се опитвам да го заобиколя, а той — да ме притисне до мивката. За щастие Боби не само изглежда като маслена топка, но има и мускулите на такава. Освен това аз съм адски отчаяна. Накрая се гмурвам под протегнатите му ръце и се втурвам като обезумяла към вратата.
— Кари! Кари! — крещи той и пляска с ръце, докато се носи след мен по коридора.
Стигам до вратата и спирам задъхано. Тъкмо се каня да му кажа какъв мръсник е и как никак не обичам да си играят с мен (като междувременно се прощавам мислено с всичките си надежди), когато забелязвам измъченото му изражение.
— Извинявай! — извива той като виновно дете. — Надявам се, че…
— Да? — поглеждам го смръщено, като си оправям косата.
— Надявам се, че вече не си ме намразила. И пак можем да направим четенето ти, нали?
Вирвам гордо брадичка и го поглеждам от високо.
— И как мога да ти вярвам след всичко това?
— О, забрави за него! — нарежда той и започва да маха с ръце пред лицето си, като че ли гони ято пчели. — Не исках да те обидя. Просто съм твърде прям. Е, приятели? — пита свенливо и ми подава ръка.
Изпъвам рамене и я поемам. Бърз като стрела, той сграбчва ръката ми и я поднася към устните си.
Позволявам му да я целуне, след което я изтръгвам от ръката му.
— Ами пиесата ти? — пита. — До четвъртък трябва да ми дадеш да се запозная с нея. Тъй като така и така не ми позволи да те целуна, трябва поне да съм наясно в какво се забърквам.
— В момента не нося копие. Ще ти оставя едно утре — изричам бързо. Имам едно у Миранда, но ще го взема от нея после.
— Покани и приятели на четенето. Ама гледай да са от хубавите! — допълва.