— Нищо подобно! Просто се забавлявахме! — изтъквам аз.
— А опита ли се да те вкара в леглото си?
— Не — изричам с леко отбранителен тон аз. — Първо ще трябва да започна да пия хапчета. И реших, че няма да спя с него, докато не навърша осемнайсет.
— Непременно ще го отбележа на календара си! — отбелязва саркастично Миранда. — „Рожден ден на Кари и ден за загуба на девствеността!“
— А защо не дойдеш и ти, а? За морална подкрепа.
— Бърни има ли някаква представа, че възнамеряваш да го използваш като жребец за разплод?
— Извинявай, обаче изразът „жребец за разплод“ предполага възпроизводство — нещо, което аз не възнамерявам да правя.
— Хубаво, де. Значи като учебна кола.
— Бърнард не е учебна кола! — изричам заплашително. — Той е прочут драматург и…
— Да бе, да! — махва с ръка тя.
— И съм сигурна, че „оръжието“ му е по-силно от словото му!
— Дано! — изкисква се Миранда. После изпъва показалец и бавно го свиващо ченгелче, при което и двете избухваме в смях.
— Направо се влюбих в тези цени! — отбелязва доволно Лил, разглеждайки менюто.
— Радвам се! — кимва гордо Миранда. — Тук можеш да се натъпчеш само за три долара!
— И да получиш цяла бира само за петдесет цента! — допълвам.
Седим на маса в индийския ресторант, който Миранда не спря да възхвалява през целия път, макар да не беше много лесен за откриване. Сновахме напред-назад най-малко три пъти по цялата пресечка, докато накрая Миранда отсече, че това трябва да е мястото — разпознала го по трите паунови пера във вазичката до прозореца. Покривките са найлонови, на червени и бели квадрати. Приборите са алуминиеви. Въздухът е застоял и сладникав.
— Това ми напомня за дома — отбелязва Лил.
— Да не би да живееш в Индия? — изумява се Миранда.
— Не, естествено. В Северна Каролина — отговаря Лил и обгръща с жест заведението. — Това тук е точно като едно от нашите крайпътни барбекюта.
— Край пътя има поставени барбекюта? — поглежда я с присвити очи Миранда.
— Не, разбира се. Ресторанти, които предлагат барбекю.
Надявам се, че не цялата вечер ще мине по този начин. И Миранда, и Лил са силни характери, затова предположих, че ще се харесат. И непременно трябва да ги накарам да започнат да се разбират. Много ми се ще отново да си имам цяла група приятелки. Понякога имам чувството, че всеки аспект от моя живот е станал различен от преди, все едно постоянно кацам на нови планети.
— Ти си поетеса, така ли? — обръща се Миранда към Лил.
— Точно така — кима Лил. — А ти?
Решавам да се намеся.
— Миранда кара магистратура по женски науки.
— Не искам да те обидя — усмихва се Лил, — но какво можеш да работиш с подобна степен?
— Всичко! — срязва я Миранда. И най-вероятно се пита какво ли пък би работила Лил със степен по поезия.
— Работата на Миранда е изключително важна. Протестира срещу порнографията. И е доброволец в убежищата за малтретирани жени — пак се намесвам аз.
— Значи си феминистка — кимва Лил.
— Не бих могла да си представя да бъда нещо друго.
— Аз също съм феминистка — вметвам. — И смятам, че всяка жена трябва да бъде феминистка…
— Но това означава, че мразите мъжете — отбелязва Лил, отпива от бирата си и се вторачва през масата право в очите на Миранда.
— И какво, ако е така? — наежва се Миранда.
Боже, нещата наистина не вървят на добре.
— Аз пък не мразя всички мъже — намесвам се пак, за да разведря атмосферата. — Само някои от тях. Особено онези, които аз харесвам, но които не ми обръщат внимание.
Лил ме поглежда многозначително, от което разбирам, че е твърдо решила да сплете рога с Миранда. И я пита:
— Щом мразиш мъжете, как тогава ще се омъжиш и ще имаш деца?
— Вероятно това би било дилема, ако смяташ, че единственото предназначение на жената е да се омъжи и да има деца! — отсича Миранда и поглежда надменно Лил.
— Никога не съм казвала, че смятам това за единственото предназначение на жената — отвръща спокойно Лил. — Само защото си омъжена и имаш деца не означава, че това е единствената цел в твоя живот. Можеш да правиш всякакви неща в своя живот и пак да имаш деца.
— Добър отговор — промърморвам.