— Аз пък съвсем случайно съм убедена, че е грешка да раждаш деца в това патриархално общество! — отсича светкавично Миранда. И точно когато разговорът е на път да се превърне в истинска свада, поръчките ни най-сетне пристигат.
Аз бързо грабвам едно парченце, топвам го в червения сос и го пъхвам в устата си.
— Фантастично! — възкликвам и усещам как очите ми се просълзяват, а езикът ми започва да гори. Започвам ожесточено да си правя вятър с ръка и грабвам чашата с вода, а Миранда и Лил се разсмиват.
— Защо не ми казахте, че този сос е лютив? — изхълцвам през сълзи.
— А ти защо не попита? — изтъква логично Миранда. — Ти толкова бързо натопи хапката си в него, че реших, че знаеш какво правиш.
— Но аз знам!
— А това включва ли секса? — подхвърля коварно Миранда.
— Ама защо всички разговори трябва винаги да се свеждат до секса, а? — провиквам се възмутено.
— Защото е много вълнуваща тема — отговаря Лил.
— Ха! — изсумтявам. — Обаче тя го мрази! — И посочвам към Миранда.
— Само онази част със „съвкуплението“ — изобразява тя кавички във въздуха. — И между другото, защо го наричат така? Звучи като някакъв разговор, а не е. То си е чисто и просто проникване. Няма никакъв обмен на информация.
Пристига и кърито ни. Едното е бяло и кремовидно. Другите две са кафяво и червено и изглеждат доста опасни. Аз си сипвам лъжица от бялото къри. Лил си сипва от кафявото и го бутва към Миранда, а после отбелязва:
— Ако знаеш как да го правиш, би могло да се превърне и в разговор.
— И как по-точно? — поглежда я подозрително Миранда.
— Пенисът и вагината по принцип си общуват.
— Глупости — промърморвам.
— Това го знам от майка си — пояснява Лил. — Нарича се „любовен акт“.
— Нищо подобно! Това е военен акт! — провиква се разгорещено Миранда. — Пенисът казва: „Пусни ме вътре!“, а вагината сумти: „Махай се от мен, мазнико!“
— А може би казва: „Побързай!“ — намесвам се аз.
Лил попива устните си със салфетка и изрича компетентно:
— Тъкмо в това ви е проблемът — ако си мислите, че ще бъде ужасно, то наистина ще бъде така!
— И защо? — питам, забивайки вилицата си в червеното къри и предпазливо го опитвам на лютивина.
— Защото се напрягате. Ако си напрегната, нещата стават много по-трудно. И болезнено. Точно затова жената трябва първо да изпита оргазъм и после да се продължи с останалото — пояснява небрежно тя.
Миранда пресушава бирата си и автоматично си поръчва друга. После заявява:
— Това е най-тъпото нещо, което някога съм чувала! Как изобщо можеш да определиш кога си изживяла този така наречен оргазъм, а?
Лил се изсмива.
— Да бе, и как? — преглъщам аз.
Лил се отпуска назад в стола си, лепва си даскалската физиономия и ни поглежда последователно.
— Бъзикате се с мен, нали? — пита.
— Лично аз не — отговарям и поглеждам към Миранда. Очите й са затворени, сякаш не иска и да чуе за подобни неща.
— Първо, трябва да познаваш собственото си тяло — изрича енигматично Лил.
— Което значи… — поглеждам я въпросително.
— Мастурбация!
— Пфу! — запушва си ушите Миранда.
— Мастурбацията не е мръсна дума — порицава ни Лил. — Тя е част от здравословната човешка сексуалност.
— Предполагам, че и това го знаеш от майка си, нали? — поглежда я презрително Миранда.
Лил свива рамене и пояснява:
— Майка ми е медицинска сестра. Когато става въпрос за човешкото здраве, тя не пести думите си от чувство за свян. Твърди, че здравословният секс е просто част от здравословния живот.
— Аууу! — възкликвам силно впечатлена.
— А в началото на седемдесетте е водила курсове по повишаване на женското съзнание — продължава Лил. — От онези, дето жените седят в кръг с огледала пред тях…
— Аха! — За мен това обяснява всичко.
— Само дето вече е лесбийка — завършва небрежно Лил.
Миранда отваря уста, като че ли иска да каже нещо, но после се отказва. Събитие! За първи път тя няма какво да каже.
След вечерята Лил се отказва да идва с нас на партито под претекст, че я боли глава. Миранда също не иска да идва с мен, обаче аз изтъквам, че ако сега се прибере у дома, ще изглежда, че се цупи.
Партито се провежда на ъгъла на Бродуей и Седемнайсета улица в сграда, която някога е била банка. Пазачът на входа ни насочва да вземем асансьора до четвъртия етаж. Решавам, че щом охраната пуска хората толкова лесно, партито трябва да е доста големичко.