Сядам в другия край на нишата и се привеждам напред.
— Не мога да повярвам, че си тук! — възкликвам.
— И аз не мога — изрича тя, изпълнена с ентусиазъм. И двете се опитваме да съживим старото си разбирателство.
— Изглеждаш страхотно! — казвам.
— Благодаря! — усмихва се тя. — Отслабнала съм с три килограма. Започнах да се занимавам с уиндсърфинг. Пробвала ли си някога? Удивително е. А плажовете са същинска приказка! И всички онези рибарски селца…
— Аууу! — Представата за рибарски селца и за дълги плажни ивици внезапно ме връща поне двеста години назад във времето.
— Ами момчетата? — питам.
Тя измъква крака си от пантофките и почесва петата си, като че ли се е сдобила с пришка. А после отговаря:
— Жестоки са! Има един Ханк например, който е метър и осемдесет и осем и вече играе в тенис отбора на университета „Дюк“. Казвам ти, Кари, и двете трябва веднага да се прехвърлим в „Дюк“! Всички най-готини момчета са там!
Усмихвам се и отбелязвам:
— В Ню Йорк също има много готини момчета.
— Но не са като тези — отсича тя, а после допълва с драматична въздишка: — Ханк би бил идеалният, с изключение на едно.
— Какво? Вече си има сериозно гадже?
— Не, разбира се — поглежда ме смръщено тя. — Никога не бих си позволила да излизам с момче, което вече си има приятелка! Не и след случилото се с Лали!
— А, да, Лали — свивам рамене аз. При всяко споменаване на миналото стомахът ми се свива. Ако продължаваме в този дух, ще заговорим сигурно и за Себастиан. А аз нямам никакво желание да го правя. Откакто пристигнах в Ню Йорк, почти не съм се сещала било за Лали, било за Себастиан, било за случилото се през пролетта. Имам чувството, че всичко това се е случило с някой друг, а не с мен. — Е, и какво за този Ханк? — опитвам се да я задържа в настоящето аз.
— Той не е… — Тя тръсва глава и пуска обувката си на пода. — Не е много добър в леглото. Случвало ли ти се е някога?
— Най-малкото съм чувала за това.
— Ама ти още ли не си…
Опитвам се да отклоня и тази тема, като питам:
— И какво по-точно означава това един мъж да не е добър в леглото?
— Просто не прави нищо. Само си го вкарва. А после, за не повече от три секунди, е свършил.
— А не е ли винаги така? — питам, припомняйки си думите на Миранда.
— Не е. Например Питър беше много добър в леглото.
— Така ли? — все още не мога да повярвам, че добрият ни стар Питър е бил такъв жребец.
— Ти не знаеше ли? Това е една от причините, заради които бях толкова бясна, когато скъсахме.
— В такъв случай какво смяташ да правиш? — питам, докато вдигам косата си на кокче. — Имам предвид с Ханк?
Тя ме поглежда съзаклятнически и отговаря:
— Не съм омъжена. Не съм даже сгодена. Следователно…
— Спиш с още някой?
Тя кимва.
— Спиш с двама мъже? Наведнъж? — ахвам ужасено.
Тя ме поглежда накриво.
— Да де, сигурна съм, че не спиш с тях съвсем едновременно… — опитвам се да замажа положението аз.
— Живеем в осемдесетте, скъпа! Нещата са вече други. Освен това използвам предпазни средства.
— Но можеш да хванеш някоя болест.
— Може, ама не съм! — срязва ме с поглед тя и аз решавам да изоставя темата. Маги открай време си е голям инат. Прави каквото поиска и когато си поиска и никой не е в състояние да я разубеди. Разтривам замислено ръката си и питам: — А кой е другият?
— Том. Работи на бензиностанция.
Поглеждам я възмутено.
— Какво? — дръпва се отбранително тя. — Какво му е толкова на човек, който работи на бензиностанция?
— Толкова е клиширано!
— Първо на първо, той е страхотен в уиндсърфинга. И второ на второ, опитва се да направи нещо с живота си. Баща му има рибарско корабче. Би могъл да стане и рибар, но не желае да свършва като баща си. Затова учи в общинския колеж.
— Страхотно! — възкликвам засрамена.
— Да, знам — съгласява се тя. — Донякъде ми липсва. — Поглежда часовника си и пита: — Може ли да му се обадя от вас? Сигурно вече се е прибрал от тренировките.
— Давай! — кимвам към телефона. — А аз смятам да си взема душ.
Докато вървя към банята, я уведомявам за плана ни за днес:
— Тази вечер ще се срещнем с Бърнард на питие в „Пиъртрий“. Това е един тузарски бар близо до сградата на Обединените нации. А може би следобед ще отидем до таверната „Бялото конче“, за да обядваме. Това е мястото, където се събират всички прочути писатели. А между двете мероприятия бихме могли да отскочим до „Сакс“. Много ще се радвам да те запозная с новата си приятелка Миранда.
— Няма проблеми — промърморва тя, но е повече от ясно, че не е чула почти нищо от думите ми. Вниманието й е насочено изцяло върху телефона, докато набира номера на приятеля си — или може би трябва да кажа, на „любовника“ си.