— Тази вечер ще се срещнем с Бърнард на питие в „Пиъртрий“. Това е един тузарски бар близо до сградата на Обединените нации. А може би следобед ще отидем до таверната „Бялото конче“, за да обядваме. Това е мястото, където се събират всички прочути писатели. А между двете мероприятия бихме могли да отскочим до „Сакс“. Много ще се радвам да те запозная с новата си приятелка Миранда.
— Няма проблеми — промърморва тя, но е повече от ясно, че не е чула почти нищо от думите ми. Вниманието й е насочено изцяло върху телефона, докато набира номера на приятеля си — или може би трябва да кажа, на „любовника“ си.
В „Бялото конче“ зърваме Райън и Капоти Дънкан. Седнали са на масичка на тротоара. Пред тях се мъдри огромна кана с кафе, а двамата изглеждат мрачни и недоспали. Очите на Райън са подпухнали, а Капоти не се е бръснал. Косата му е мокра от набързо взет душ.
— Здрасти! — поздравявам. Няма начин да ги избегна, защото масата им е точно до входа.
— О, здрасти — отвръща нацупено Капоти.
— Запознайте се с приятелката ми Маги — представям я аз.
Райън автоматично се накокошинва, когато зърва свежата, типично американска хубост на Маги.
— Какви са ви плановете, момичета? — пита с флиртаджийски тон, който очевидно му е вроден, когато срещне жена. — Искате ли да ни правите компания?
Капоти го поглежда намръщено, обаче Маги сяда до тях, преди който и да е от нас да успее да протестира. Вероятно намира Райън за сладък.
— Откъде си, Маги? — пита той.
— От Касълбъри. С Кари сме най-добри приятелки.
— Сериозно? — възкликва Райън, сякаш е чул невероятно интересна новина.
— Райън и Капоти са в курса ми по творческо писане — пояснявам.
— Аз все още не мога да повярвам, че Кари успя да влезе в този курс. И че наистина пристигна в Ню Йорк, и всичко останало.
Капоти повдига вежди.
— Какво искаш да кажеш? — питам раздразнено.
— Ами никой никога не е вярвал, че от теб ще излезе писател — отговаря през смях Маги.
— Но това е голяма глупост! Винаги съм казвала, че искам да стана писател!
— Обаче никога не си писала. До последния клас от гимназията, разбира се. Кари работеше в училищния вестник — информира тя Райън. А после пак към мен: — Но дори и тогава ти всъщност не пишеше за вестника, нали?
Завъртам нетърпеливо очи. Маги така и не разбра, че всички онези истории във вестника са написани от мен, но под псевдоним. Но не смятам да я открехвам точно сега. От друга страна, с приказките си ме кара да изглеждам като пълен дилетант в очите на Капоти. Който безсъмнено вече е убеден, че мястото ми не е в семинара.
Чудничко! Маги току-що му предостави нов коз срещу мен.
— Винаги съм писала — казвам й. — Просто не съм ти показвала нищо.
— Да бе! — хили се тя, като че ли съм казала някаква страхотна шега. Въздъхвам. Не вижда ли колко съм се променила? Може би защото тя изобщо не е мръднала от онова, което беше. Тя си е все същата Маги, поради което приема, че аз също съм си същата.
— Как мина модното шоу снощи? — питам, за да отклоня разговора от предполагаемата ми липса на писателски талант.
— Страхотно — прошепва Капоти.
— Както всички сами виждате, Капоти е човек, който не знае абсолютно нищо за модата. От друга страна обаче, има богат опит с манекенките — пояснява Райън.
— Манекенките не са ли твърде глупави? — намесва се Маги.
Райън се разсмива и отвръща:
— Това няма значение.
— Райън е сгоден за една манекенка — казвам, питайки се дали Беки в крайна сметка е скъсала с него. Определено не се държи като мъж, който наскоро е бил зарязан. Поглеждам въпросително Капоти. Той просто свива рамене.
— Кога ще се жените? — пита учтиво Маги. Между нея и Райън като че ли преминава някаква тръпка и аз се питам дали тя вече не съжалява, че той не е свободен.
— Догодина — отговаря спокойно той. — Тази сутрин тя замина за Париж.
Аха! Значи си е спестила необходимостта от официално скъсване. А горкичкият Райън си седи тук и няма никаква представа какво му се готви. Но пък най-добрият му приятел Капоти изглежда напълно в състояние да лъже относно истинското състояние на нещата. Може да ми е казал, че Беки се кани да скъса с Райън само защото я иска за себе си.
— Интересно — отбелязвам, без да поглеждам конкретно към никого.
Капоти слага пет долара на масата и отсича: