— Защо не вземем такси? Сестра ми и зет ми ми поръчаха да вземам само таксита, защото единствено те били безопасни.
— Но освен това са много скъпи. А аз нямам пари.
— Аз имам — петдесет долара.
Какво? Да ми го беше казала по-навреме! Така поне щеше да плати хамбургерите.
Когато най-сетне сядаме в едно такси, Маги ми разкрива извода си относно това защо нюйоркчани толкова обичат да носят черни дрехи.
— Защото тук е толкова мръсно! А върху черното мръсотията не си личи. Представяш ли си как биха изглеждали, ако носеха бяло? Така де, кой нормален човек носи черно през лятото?
— Аз — изричам спокойно, особено като се има предвид, че съм в черно. Облечена съм в черна тениска, черни кожени панталони, които са ми с два номера по-големи (но които купих с 90 процента намаление от един от онези евтини магазини на Осма улица) и черни остри обувки с висок ток от 50-те години, които открих в любимия си антикварен магазин.
— Черното е за погребения — изтъква Маги. — Но може пък нюйоркчани да обичат черното, защото имат чувството, че са умрели.
— Или може би защото за първи път през живота си имат чувството, че живеят!
Край „Мейси“ трафикът зацикля. Маги смъква стъклото на прозореца си и започва да си вее с ръка.
— Виж ги само тези хора! — подхвърля презрително. — Това не е живот. Това е оцеляване.
Налага се да призная, че тук конкретно е права. В Ню Йорк основната задача е оцеляването.
— Та с кого щяхме да се срещаме? — пита.
Въздъхвам и отговарям:
— С Бърнард. Мъжът, с когото излизам. Драматургът.
— Пиесите са много досадни.
— Бърнард не е съгласен с теб. Затова, моля те, не му казвай, че пиесите са досадни!
— Пуши ли лула?
Озъбвам й се.
— Нали каза, че бил над трийсет? — провиква се отбранително тя. — Затова си го представям да пуши лула и да носи домашни пантофи.
— На трийсет години хората не са все още стари. И ще те помоля да не му казваш на колко години съм аз! Той ме мисли за деветнайсет или двайсет. Ще го играем второкурсници в колеж, става ли?
— Не е хубаво да започваш една връзка с лъжа — изтъква Маги.
Поемам си дълбоко дъх. Ще ми се да я попитам дали Ханк знае за Том, но решавам, че най-добре ще бъде да си затварям устата.
Когато най-сетне бутваме летящата врата на „Пиъртрий“, с облекчение зървам тъмната глава на Бърнард, приведена над някакъв вестник. Пред него се мъдри чаша уиски. Все още ме побиват тръпки, когато знам, че ми предстои да го видя. Броя часовете, опитвайки се да съживя усещането от мекотата на устните му върху моите. И с приближаването на срещата ни се изнервям все повече. Започвам да се притеснявам дали няма да се обади, за да я отмени, или изобщо няма да дойде. Ще ми се да не ми пукаше толкова много, но едновременно с това се радвам, че съм с мъж, който ме кара да се чувствам по този начин.
Не съм сигурна обаче дали Бърнард изпитва същото. Тази сутрин, когато му казах, че една моя приятелка пристига неочаквано в града, той заяви:
— В такъв случай се виж с приятелката си. А с теб ще се видим друг път.
— Но аз си мислех, че тази вечер ще се видим! — възкликнах разочаровано.
— Аз няма да избягам никъде. Можем да се видим, след като тя си тръгне.
— Но аз й разказах всичко за теб! И искам да ви представя един на друг!
— Защо?
— Защото е най-добрата ми приятелка! Освен това… — Не довърших. Нямах представа как да му кажа, че ми се иска и да се изфукам с него. Да впечатля Маги и да я накарам да ми завиди заради страхотния ми нов живот. Държах да й покажа как за толкова кратко време съм успяла да стигна толкова далеч.
Реших, че той ще схване всичко това от тона ми.
— Не искам да играя ролята на детегледачка, Кари — бе казал той.
— Няма да ти се наложи! Маги е на деветнайсет, почти на двайсет! — Сигурно съм била невероятно настойчива, защото накрая той се предаде и се съгласи да се срещнем за по питие.
— Но само по едно! — предупреди. — Трябва да посветиш времето си на твоята приятелка! Дошла е да види теб, а не мен!
Мразя го, когато се прави на толкова сериозен.
А след това реших, че забележката му е леко обидна. Разбира се, че исках да прекарам времето си с Маги. Но освен това исках да видя и него. По едно време се чудех дали да не му се обадя, за да отменя срещата — само и само да му покажа, че не ми пука, — но от мисълта, че няма да го видя, че стана много чоглаво. И прецених, че тайничко бих намразила Маги, ако заради нея пропусна една среща с Бърнард.