Точно така се чувствам в момента и аз.
— И защо? — пита Маги, въртейки чашата си с вода.
— Нямам представа.
— Но нали казват репликите си вече от две седмици? — смръщвам се аз, иначе доволна приятелката ми да види колко близки сме вече с Бърнард и как той споделя с мен такава вътрешна информация.
— Актьорите са като децата — отговаря той. — Непрекъснато се цупят и непрекъснато се смятат за неразбрани.
Маги го поглежда неразбиращо.
Бърнард се усмихва търпеливо и отваря менюто си.
— Какво искаш да хапнеш, Маги?
— Нямам представа. Може би патешки гърди?
— Добър избор — кимва той. — Аз обаче ще взема обичайното — пържола със сос.
Но защо тази вечер звучи толкова официално? Или пък винаги е бил такъв, а аз просто не съм забелязвала?
— Бърнард е човек на навика — обяснявам на Маги.
— Хубаво — кимва тя.
— Какво обичаш да казваш за попрището на писател, а? — обръщам се към него. — За това как се налага да живееш живот по навик.
Бърнард ми угажда на прищявката и кимва.
— Да, макар че други са го казали по-добре от мен. Но основната идея е, че ако си писател, трябва да живееш живота си върху белия лист.
— С други думи, истинският ти живот трябва да бъде пълен с колкото е възможно по-малко усложнения — пояснявам за Маги. — Когато Бърнард работи например, всеки ден на обяд яде едно и също. Сандвич с пастърма.
Маги се опитва да се престори на заинтригувана, но просто изтърсва:
— Звучи ми доста отегчително. Но пък аз не съм писател. Не обичам да пиша даже писма.
Бърнард се разсмива и закачливо ме сочи с пръст.
— Мисля, че трябва да се вслушаш в собствения си съвет, миличка! — Поклаща глава по посока на Маги, сякаш двамата са съзаклятници. — Кари е експерт по бохемския живот. Непрекъснато й повтарям, че трябва да се концентрира повече върху белия лист.
— Никога не си ми го казвал! — възкликвам възмутено. Свеждам очи, преструвайки се, че си оправям салфетката. Думите на Бърнард изваждат цялата ми неувереност относно собствените ми писателски способности обратно на повърхността.
— Но исках да ти го кажа — отбелязва той и стисва лекичко ръката ми. — И ето, казах го. Искаме ли вино?
— Разбира се — кимвам все още обидена.
— Божоле устройва ли те, Маги? — пита я учтиво той.
— Аз обичам червено — отговаря тя.
— Божолето е червено — срязвам я аз и автоматично започвам да се чувствам като гаднярка.
— Маги го знаеше — намесва се мило Бърнард.
Поглеждам ги. Но как можа да се случи това? Защо аз трябва да съм лошата в тази игра? Имам чувството, че Бърнард и Маги се наговарят срещу мен.
Изправям се и се насочвам към тоалетната.
— Ще дойда с теб — казва Маги. И тръгва след мен по стъпалата, докато аз се опитвам да се овладея.
— Наистина много държа да го харесаш! — изричам, като заставам пред огледалото, докато тя влиза в една от кабинките.
— Току-що се запознах с него. Как мога да преценя дали ми харесва или не? — обажда се отвътре тя.
— Не го ли намираш за секси? — питам.
— Секси ли? — възкликва тя. — Не бих го определила точно като такъв.
— Обаче е! Секси е! — настоявам.
— Щом ти го намираш за секси, нищо друго няма значение.
— Е, така е. И ужасно много го харесвам. Наистина!
Маги пуска водата и излиза.
— Не ми прилича особено на гадже — отбелязва.
— Какво искаш да кажеш? — промърморвам и вадя от чантата си червило, стараейки се да не се паникьосвам.
— Не се държи като гадже. Прилича ми повече на твой чичо, наставник или нещо подобно.
Вцепенявам се.
— Не е вярно!
— Просто отстрани изглежда като човек, който се опитва да ти помогне. Защото много те харесва или нещо подобно, не знам — свива рамене тя.
— Това е, защото в момента минава през ужасно труден развод — пояснявам.
— Много лошо — кимва тя, докато си мие ръцете.
— Защо? — питам, докато си нанасям червилото.
— Аз не бих искала да се омъжа за разведен мъж. Това някак си разваля всичко, не мислиш ли? Имам предвид самата мисъл, че той вече е бил женен за друга. Лично аз не бих могла да го понеса. Ще се побъркам от ревност. Искам до себе си мъж, който е бил влюбен само и единствено в мен!