Появява се Райън с Рейнбоу и още едно момиче, което е с размерите на вейка. Има къса черна коса, огромни кафяви очи, акне и носи поличка, която едва покрива задните й части. По някаква странна причина аз автоматично се изпълвам с ревност. Въпреки акнето тя като нищо може да се окаже поредната манекенка в списъка на Райън. Чувствам се ужасно не на място.
Погледът на Рейнбоу обхожда стаята и се заковава върху мен. Тя също изглежда така, сякаш се пита какво правя пък аз тук.
— Здрасти! — помахвам й откъм кухнята.
— О, здрасти — промърморва тя, а междувременно Райън поздравява Маги и се тръшва до нея на дивана. — Ти ли сервираш напитките? — пита.
— Може би. Какво искаш? Капоти казва, че има всичко.
— Текила.
Откривам бутилката с текила и наливам в една чаша. „Но защо, за бога, отделям време да й сервирам? Да не би да съм й слугиня?“ — питам се раздразнено.
— Значи вие с Капоти ходите, така ли? — изричам на глас.
— Разбира се, че не — сбърчва нос тя. — Какво те кара да мислиш така?
— Просто изглеждате твърде близки.
— Просто сме приятели — отвръща тя, млъква и се оглежда. Но след като вижда, че Райън е все така напълно отдаден на Маги, а Капоти говори с непознатото кльощаво момиче, стига до извода, че аз съм единствената й възможност за разговор, поради което продължава: — Никога не бих му станала гадже. Според мен, за да излизаш с него, трябва да си напълно луда.
— И защо? — питам, отпивайки от водката си.
— Защото разбива сърцата на всички момичета, до които се докосне!
Аха! Надигам за пореден път водката си, след което добавям в чашата още мъничко водка с лед. Не се чувствам особено пияна. Всъщност чувствам се притеснително трезва. И изпълнена с ненавист. Към всички останали и техния живот.
Отивам при Маги и Райън и се тръшвам на дивана до тях.
— За какво толкова си говорите? — питам.
— За теб — отговаря директно Райън. Да, това определено е човек, който не може да лъже.
— Райън! — сръгва го засрамено Маги и се изчервява.
— Че какво толкова? — поглежда той първо нея, после мен. — Нали сте най-добри приятелки?! Нали най-добрите приятелки си споделят всичко?
— Ти не знаеш нищо за жените — киска се Маги.
— Поне се опитвам да ги разбера — контрира я той. — За разлика от повечето мъже.
— Та какво толкова си говорехте за мен? — прекъсвам размяната им на реплики.
— Маги тъкмо ми разказваше за теб и Бърнард — съобщава без какъвто и да било свян Райън, но с огромна доза възхищение в гласа. Няма съмнение, че за него и приятеля му Бърнард Сингър е нещо като кумир. Сигурно е точно онова, което те двамата биха искали да бъдат някой ден. И очевидно връзката ми е него ме издига неимоверно в очите им. Но аз вече си го знаех, нали?
— Маги не го харесва — уведомявам го аз. — Твърди, че бил прекалено стар.
— Не съм казвала подобно нещо! — роптае тя. — Казах само, че не е подходящ за теб!
— Мъжът никога не може да бъде твърде стар — намесва се усмихнато Райън. — Щом Кари може да излиза с мъж, който е петнайсет години по-стар от нея, това означава, че когато вляза в трийсетте, и за мен все още може да има надежда!
Маги сбърчва отвратено нос и измърморва:
— Ти наистина ли искаш да излизаш с момиче на седемнайсет, когато си на трийсет?
— Е, може би не точно на седемнайсет — съгласява се Райън. — Бих предпочел да е поне с една година по-голяма, за да бъде пълнолетна.
Маги се изкисква. Райън се озърта неразбиращо.
— Добре де, ама кой тук е на седемнайсет? — пита.
— Кари! — сочи ме обвинително с пръст Маги.
— След месец навършвам осемнайсет! — тросвам се аз. Ама защо трябва да ми причинява всичко това?
— Бърнард знае ли, че си на седемнайсет? — пита Райън с подозрително голям интерес.
— Не — отговаря вместо мен приятелката ми. — Тя ми поръча да излъжа и да кажа, че е на деветнайсет.
— Аха! Старият номер с лъжата — подкача ме Райън.
Звънецът на вратата отново звъни.
— Браво! Подкрепления! — обявява Райън, а Маги пак се изкисква. Появяват се още петима човека — трима опърпани мъже и две адски сериозни жени.
— Да тръгваме! — подкачам аз Маги.
Райън ме поглежда изненадано и заявява:
— Не можете да тръгвате! Купонът едва сега започва!