— Ами да! — тръсва глава Маги. — И на мен ми е много приятно. — Подава ми празната си бирена бутилка и допълва: — Имаш ли нещо против да ми донесеш още една?
— Хммм — изръмжавам аз, обаче ставам и се насочвам към кухнята. Новопристигналите се приближават към мен и искат нещо за пиене. Аз решавам да им угодя, защото и без това няма какво друго да правя, а и в тази компания не виждам никого, с когото би ми било приятно да разговарям.
След малко, на стената до хладилника, забелязвам телефон. Маги е изцяло заета с Райън, който вече седи с кръстосани крака на дивана и я забавлява с някаква очевидно дълга и интересна история. Казвам си, че Маги няма да има нищо против, ако си тръгна без нея. Затова вдигам телефона и набирам номера на Бърнард.
Телефонът звъни ли, звъни. Но къде е той? През главата ми минават стотици възможности. Отишъл е в някакъв нощен клуб, но ако е така, защо тогава не ни покани и нас? Или в „Пиъртрий“ се е запознал с друго момиче и сега правят секс някъде. Или — и това е най-лошото — е решил, че вече не желае да ме вижда и затова не вдига телефона.
Напрежението ме убива. Пак започвам да набирам номера му.
Все така никакъв отговор. Затварям напълно съсипана. Сега вече съм абсолютно убедена, че никога повече няма да го видя. Не мога да понеса подобна мисъл! И не ми пука какво казва Маги! Ами ако съм ужасно влюбена в Бърнард, а Маги току-що е разрушила всичко?
Оглеждам се за нея, но става ясно, че двамата с Райън са изчезнали нанякъде. Но преди да успея да се впусна в търсене, един от опърпаните типове се приближава и започва разговор с мен.
— Откъде познаваш Капоти?
— Не го познавам — отвръщам троснато. После обаче ми става гузно и отговарям: — Посещаваме един и същи семинар.
— Ах, да. Прословутият семинар по творческо писане в „Ню Скул“. Виктор Грийн още ли е там? — пита мъжът с бостънски акцент.
— Ако ме извините — казвам, опитвайки се да се измъкна от него, — но трябва да намеря приятелката си.
— Как изглежда?
— Руса красавица. Типичната американка.
— О, тя е с Райън. Отидоха в спалнята.
Поглеждам го смръщено, сякаш той е виновен за всичко това, и отсичам:
— Трябва да я измъкна!
— Че защо? — поглежда ме неразбиращо мъжът. — Те са две здрави млади животни! Защо ще им се месиш?
Сега вече се чувствам още по-изгубена и отпреди няколко минути. Да не би всичките ми ценности и идеали да се оказват тотално погрешни?
— Трябва да използвам телефона.
— Да не би да имаш някое по-добро място, където можеш да отидеш? — изсмива се мъжът. — Тази вечер всички неща се случват тук!
— Дълбоко се съмнявам — промърморвам, докато набирам за пореден път номера на Бърнард. Все така никакъв отговор. Трясвам телефонната слушалка и се насочвам към спалнята.
Музиката гърми, а едно от сериозните момичета удря с юмруци по вратата на тоалетната. Тя най-сетне се отваря и отвътре излизат Капоти с Рейнбоу и моделката. Тресат се от смях. В обичайния случай не бих имала нищо против да присъствам на подобен купон, но сега единственото, за което мога да мисля, е Бърнард. И щом не мога да бъда с него, искам да се прибера у дома.
Мечтая си да се отпусна в леглото на Саманта, да издърпам хлъзгавите й чаршафи върху главата си и да плача до зори.
— Маги? — чукам делово на вратата на спалнята. — Маги, там ли си? — Мълчание. — Знам, че си там. — Пробвам бравата, но тя се оказва заключена. — Маги, искам да се прибирам! — започвам да крещя.
Накрая вратата на спалнята се отваря. Маги е цялата зачервена и оправя косата си. Зад нея Райън се хили като ряпа и закопчава панталона си.
— Господи, Кари! — промърморва приятелката ми.
— Трябва да се прибирам! Утре сме на училище! — напомням и на Райън, чувствайки се като дърта даскалица.
— Тогава да отидем у вас, а? — предлага той.
— За нищо на света! — отсичам.
Маги ме поглежда накриво и казва:
— Страхотна идея!
След кратък размисъл преценявам, че това е по-добрият вариант. Така поне ще мога да се махна оттук.
До апартамента на Саманта стигаме пеша. Когато влизаме вътре, Райън вади от пазвата си бутилка водка, която очевидно е задигнал от запасите на Капоти, и започва да я разлива. Аз поклащам глава и отсичам:
— Уморена съм!
И докато Райън се занимава със стереоуредбата, аз влизам в стаята на Саманта и се обаждам на Бърнард.