Усещам, че най-сетне започвам да заспивам — първоначално леко, но накрая действително се отнасям. Тъкмо сънувам как Виктор Грийн ми казва, че ме обича, само че накрая се оказва, че изглежда точно като Капоти, когато Маги ме разтърсва.
— Здрасти! — провиква се весело, сякаш нищо особено не се е случило. — Искаш ли кафе?
— Естествено — промърморвам и цялата скапана нощ се връща в съзнанието ми. Чувствам се като изцедена и пак леко ядосана. Запалвам цигара.
— Много пушиш! — прави ми забележка Маги.
— Ха! Намерил се кой да ми го каже — най-големият комин от нас!
— Ти не забеляза ли, че аз вече отказах цигарите?
Всъщност не бях забелязала.
— И кога? — питам и предизвикателно издухвам хубаво кръгче дим.
— След като се запознах с Ханк. Той ми каза, че това било отвратителен навик и аз постепенно осъзнах, че е напълно прав.
Питам се какво ли би казал Ханк относно поведението на своята любима тази нощ.
Тя отива в кухнята, открива бурканчето с нес кафе, вижда и чайника и го налива с вода. После зачаква завирането й.
— Снощи беше много забавно, нали? — провиква се оттам.
— Да бе, прекарахме си страхотно — отбелязвам, неспособна да прикрия сарказма в гласа си.
— Какво има пък сега? — надниква откъм кухнята Маги, като че ли аз съм тази, която непрекъснато се оплаква.
Все още е твърде рано за разгорещен спор, затова отговарям:
— Нищо. Просто Райън е в моя курс и…
— Добре че ми напомни! Райън ще ме води на кино. На някакъв филм от някакъв си китайски режисьор. „Седемте нещо-си“.
— „Седемте самураи“. На Куросава. Само че той е японец.
— Ти откъде знаеш?
— Момчетата непрекъснато говорят за този филм. Продължавал шест часа и нещо.
— Не мисля, че ще изтраем цели шест часа в киното — подмята многозначително тя и ми подава голяма чаша кафе.
Една нощ — добре. Обаче две? А, не!
— Слушай какво, Маги. Не мисля, че е добре Райън да идва тук и довечера. Саманта може да разбере и…
— Не се притеснявай — махва с ръка приятелката ми и присяда до мен на дивана. — Райън каза, че можем да отидем в неговата квартира.
Улавям едно неразтворено зрънце нес кафе от чашата си и го изваждам. После казвам:
— Ами годеницата му?
— Каза ми, че според него тя му изневерявала.
— Което извинява поведението му, така ли?
— Господи, Кари, ама какъв ти е проблемът? Толкова си праволинейна и тесногръда!
Отпивам от кафето си, налагайки си да не отвръщам. Винаги съм се гордяла с това, че не съм тесногръда. Но може би просто не съм се познавала достатъчно добре.
Семинарът ни започва в един, обаче аз тръгвам от квартирата по-рано под претекст, че имам и други ангажименти. Двете с Маги успяхме да се държим напълно възпитано една с друга, но аз си давах сметка, че стъпвам по крехък лед. Струваше ми огромно усилие на волята да не повдигна въпроса за Райън, както и още по-голямо, за да не спомена името на Бърнард. Бях си обещала, че няма да говоря за него, защото, ако го направех, като нищо бих могла да обвиня Маги, че е разрушила връзката ни. Което изглеждаше прекалено дори и за моя ирационален мозък.
А когато Маги включи телевизора и започна да си прави упражнения за краката, аз се измъкнах от апартамента.
До курса ми остава още цял час, така че се насочвам към „Бялото конче“, където бих могла да се наливам с тонове хубаво кафе само за петдесет цента. За моя приятна изненада заварвам там Лил, пишеща нещо в дневника си.
— Ако знаеш само колко към скапана! — въздъхвам и се отпускам на стола срещу нея.
— Изглеждаш много добре — казва тя.
— Само дето тази нощ надали ми се събират и два часа сън.
Тя затваря дневника си и ме поглежда съзаклятнически.
— Бърнард ли? — пита.
— Де да беше така! Бърнард ме заряза…
— Много съжалявам — усмихва се съчувствено тя.
— Не официално — побързвам да я извадя от заблудата. — Но след снощното ми изпълнение мисля, че ще го направи. — Изсипвам три пакетчета захар в кафето си и го разбърквам. — Цяла нощ приятелката ми Маги прави секс с Райън.
— Значи затова си толкова бясна.
— Не съм бясна. Просто съм разочарована — пояснявам. И тъй като тя не изглежда особено убедена в думите ми, допълвам: — Дори не ревнувам! Защо да ревнувам Райън, когато си имам мъж като Бърнард?!