— И къде е супермаркетът? — пита.
Идва ми да се разпищя. Вместо това обаче просто впивам очи в нейните.
Тя си седи зад бюрото в офиса, облечена в пуловер с дълбоко деколте, подплънки на раменете, наниз от перли на врата и къса поличка. Изглежда секси, печена и преуспяваща. Аз, от друга страна, изглеждам неугледна и не на мястото си, особено като се има предвид, че съм облечена в развлечената туника на някоя стара дама, която за по-голяма прегледност съм пристегнала с каубойски колан. Поредната ми велика находка в магазина за стари дрехи.
— А защо не си поръчаш храна за вкъщи? — изричам лукаво.
Тя се разсмива звънко и отбелязва:
— Чарли си мисли, че мога да готвя. Затова сърце не ми дава да го разочаровам.
— И защо, ако мога да попитам, той смята така?
— Защото аз му казах така, Пиленце! — отвръща с леко раздразнение тя. Изправя се и слага ръце на кръста. — Не си ли чувала израза: „Преструвай се, докато не му сложиш хомота?“ Е, аз съм от въпросните преструвани!
— Добре де, добре! — вдигам ръце от нея аз. — Обаче първо трябва да видя кухнята на Чарли. Да проверя какви съдове за готвене има.
— Няма проблеми. Апартаментът му е забележителен. Ще те заведа веднага! — И грабва гигантска чанта „Кели“, която не съм виждала до този момент.
— Нова ли е? — питам отчасти с възхищение, отчасти с грозна завист.
Тя погалва меката кожа, след което я мята на рамо и отговаря:
— Хубава е, нали? Подарък от Чарли.
— Някои хора си живеят живота…
— Изиграй правилно картите си и ти също ще си живееш живота, Пиленце!
— И как смяташ да доведеш докрай този твой велик план? — не мога да не полюбопитствам аз. — Ами ако Чарли разбере и…
— Няма! — махва безгрижно с ръка тя. — Чарли влиза в кухнята единствено тогава, когато решаваме да правим секс на барплота!
Смръщвам се и отбелязвам:
— И ти очакваш от мен да приготвя вечерята ти на същото място?
— Там си е съвсем чисто, Кари. Не си ли чувала, че има и прислужници?
— Не и в моя свят.
Прекъсва ни появата на нискостъблен мъж с пясъчнокестенява коса, който изглежда точно като миниатюрна версия на куклата Кен.
— Тръгваш ли си вече? — извисява глас той към Саманта.
През лицето й преминава сянка на раздразнение, обаче тя бързо се овладява и изрича спокойно:
— Семейни проблеми!
— Ами поръчката на „Смирноф“? — натъртва той.
— Водката съществува от около двеста години, Хари, и смея да твърдя, че ще съществува и утре. Обаче сестра ми — посочва мен — може и да я няма!
Съвсем навреме цялото ми тяло се разтърсва от смущение и бузите ми пламват.
Очевидно е обаче, че Хари не е от мъжете, които се връзват толкова лесно. Оглежда ме внимателно — няма съмнение, че вече има нужда от очила, но суетата не му позволява да си сложи.
— Сестра ти значи, а? — промърморва. — И откога се сдоби със сестра?
— Божичко, Хари! — клати глава Саманта.
Хари се отдръпва, за да ни пропусне да минем, а след това тръгва след нас по коридора.
— После ще се върнеш ли? — пита.
Саманта се заковава на място и бавно се обръща. По устните й заиграва усмивка.
— За бога, Хари! Звучиш като баща ми!
Право в целта! Кожата на Хари преминава през двайсетина нюанса на зеленото. Като го гледам, не е много по-възрастен от Саманта, така че последното, което е очаквал, е някоя жена да го сравни с престарелия си баща.
— И какво беше всичко това? — питам, когато вече сме на улицата.
— Хари ли? — подхвърля спокойно тя. — Той е новият ми шеф.
— И говориш така на шефа си?!
— Налага се — отговаря тя. — Като се има предвид как той разговаря с мен.
— И по-точно?
— Ами, да видим — изсумтява тя, когато спираме на светофара. — Например, още през първия си ден като шеф той влиза в офиса ми и заявява: „Чух, че много те бива във всичко, с което се захванеш.“ Звучи като комплимент, нали? Обаче после добавя: „И в работата, и извън нея.“
— А има ли право да говори по този начин?
— Разбира се — свива рамене тя. — Никога не си работила в офис, така че нямаш представа какви могат да бъдат мъжете. Рано или късно се стига до въпроса за секса. И когато се стигне до него, предпочитам да им го дам.