За жалост аз не мога да кажа същото за Бърнард. И всичко е по вина на Маги. Ако не се бе държала толкова невъзпитано с него, ако не ме беше пришпорвала да тръгваме, за да се види с Райън и да го прелъсти… И на всичко отгоре тя и досега продължава да си ходи с Райън и да си върти кратката любовна връзка, а аз нямам нищо. Отдадох силите си, за да помогна на другите, а сега съм сама.
Добре че си имам Миранда. И винаги ще си я имам. Миранда никога няма да тръгне сериозно с когото и да било. Тогава къде, по дяволите, се е запиляла?
Вдигам телефона и пак набирам номера й. Никакъв отговор. Странна работа. Навън вали, което означава, че няма как да крачи героично пред входа на „Сакс“. Пробвам и номера на Бърнард. И там никакъв отговор. Напълно вбесена, набирам номера на Райън. Мълчание. Мътните го взели! Даже и той не вдига! От друга страна, как ще вдигне телефона, щом като сигурно за двайсети път днес вдига нещо друго, вдъхновен от Маги?!
Предавам се и впервам поглед в дъжда. Кап, кап, кап. Ужасно депресиращо.
Накрая звънецът на вратата се обажда. Две кратки иззвънявания, следвани от едно дълго, като че ли някой се е подпрял на него. Маги. Голяма приятелка, няма що! Пристигна в Ню Йорк, за да ме види, а прекарва цялото си време с глупака Райън! Излизам в коридора и надниквам надолу през перилата, приготвяйки се да й меля сол на главата.
Обаче зървам главата на Миранда. Дъждът е сплескал косата й и изглежда като червено кепе.
— Здрасти! — възкликвам щастливо.
— Навън е отвратително, та реших да се отбия при теб, докато дъждът спре.
— Няма проблеми, влизай! — Подавам й хавлиена кърпа и тя подсушава косата си, която щръква във всички посоки като гребен на петел. За разлика от мен тя изглежда в превъзходно настроение. Влиза в кухнята, отваря хладилника и наднича. — Имаш ли изобщо нещо за ядене?
— Сирене.
— Става. Умирам от глад. — Грабва малък нож и напада парчето сирене чедър. — Хей, забеляза ли, че цели два дена не съм ти се обаждала?
Всъщност не съм — бях твърде заета с Маги, Саманта и Бърнард.
— Разбира се — отговарям на глас. — Къде беше?
— Познай! — ухилва се Миранда.
— Да не би да си ходила на митинг във Вашингтон?
— Не позна. Давай пак!
— Е, предавам се. — Отивам до дивана, тръшвам се на него и се втренчвам през прозореца. После запалвам цигара. В момента изобщо не ми е до игрички.
Тя присяда на ръба на дивана, дъвче гладно сиренето си и отговаря:
— Правих секс!
— Какво? — задавям се с цигарата си.
— Правих секс — повтаря и се плъзга до мен. — Срещнах един тип и през последните два дена се посветихме изцяло на секс. Без спиране. И знаеш ли кое е най-гадното? Не можех да се изходя! Сериозно! Не успях да се изходя, докато той най-сетне не си тръгна тази сутрин!
— Чакай малко! Срещнала си мъж?
— Точно така, Кари, срещнах мъж. Колкото и да не е за вярване, намират се мъже, които ме харесват.
— Никога не съм твърдяла обратното. Само че ти винаги си казвала, че…
— Да, знам — кимва тя. — Сексът е гадно нещо. Обаче този път не беше.
Вторачвам се в нея с широко отворени очи и с огромна завист. Не знам откъде да започна.
— Той е студент по право в Нюйоркския университет — започва разказа си тя, настанявайки се по-удобно на дивана. — Запознах се с него пред входа на „Сакс“. Първоначално не исках да разговарям с него, защото носеше папийонка…
— Какво?!
— Да, при това жълта. На черни точици. Обаче той не спря да минава покрай мен, а аз не спрях да се правя, че не го виждам, а накрая се подписа под петицията, така че аз се опитах да бъда любезна. Оказва се, че изучавал всички случаи относно свободното слово и порнографията. Твърди, че порно индустрията е първата, която започва да използва безогледно печатната преса. Ти знаеше ли го? И това било не защото всички държали да четат велика литература, а защото мъжете искали да виждат мръсни картинки!
— Уау! — възкликвам, опитвайки се да вляза в духа на темата.
— Та говорихме ли, говорихме и после той предложи да продължим разговора си на една вечеря. Не мога да кажа, че ми хареса особено като мъж, но ми се стори интересен тип и аз реших, че вероятно бихме могли да станем приятели. Та затова се съгласих.