— Горкичката! Просто имаш лош ден, миличка!
— Лош ден ли? По-скоро лоша седмица! — подсмърчам аз. Но съм й благодарна за добротата. Миранда обикновено е много надута и недостъпна. Не мога да не се запитам дали в крайна сметка не е права и дали двата дена страхотен секс не са събудили майчинския й инстинкт.
— Не всички сме еднакви — продължава. — Всеки човек се развива със собствено темпо.
— Но аз не искам да съм последна!
— По-голяма част от прочутите хора разцъфтяват късно. Баща ми казва, че е голямо предимство да разцъфтиш късно. Защото, когато хубавите неща започват да се случват и на теб, вече си готова за тях.
— Както например ти вече си готова за Марти ли?
— Може би — кимва тя. — Наистина ми хареса, Кари! Господи, колко ми хареса! — Покрива уста, ужасена от самата себе си. — Но щом вече харесвам секса, това означава ли, че не мога да бъда феминистка?
— Нищо подобно! — отсичам компетентно. — Защото да бъдеш феминистка означава… да бъдеш господар на собствената си сексуалност! Ти да решаваш с кого да правиш секс и с кого — не. Означава, че не продаваш сексуалността си за… други неща.
— Като например да се омъжиш за някой кретен, когото не обичаш, само и само да имаш хубава къща с бяла оградка, нали?
— Или да се омъжиш за богат стар глупак. Или за мъж, който очаква от теб всяка вечер да му готвиш вечеря и да се грижиш за децата му — довършвам, сещайки се за Саманта.
— Или за мъж, който те принуждава да правиш секс с него винаги, когато на него му се иска, без да се съобразява с твоите желания — заключава Миранда.
Поглеждаме се триумфално, като че ли току-що сме разрешили една от най-великите загадки във вселената.
Деветнайсета глава
Някъде към седем вечерта, когато двете с Миранда вече сме си глътнали стабилно количество от наличната бутилка с водка и в продължение на няколко часа сме нищили световните проблеми на фона на Блонди, „Рамоните“ „Полис“ и Елвис Костело, се появява Маги.
— Магиии! — възкликвам пиянски аз и се хвърлям на врата й, твърдо решена да й простя и да забравя.
Тя поглежда към Миранда, която преди малко взе една свещ и сега я ползва като микрофон, и пита:
— Коя е тази?
— Миранда! — провиквам се. — Това е приятелката ми Маги. Най-добрата ми приятелка от гимназията!
— Здрасти! — помахва й със свещта Миранда.
Маги зърва бутилката с водка, втурва се като фурия към нея и излива половината от съдържанието й в гърлото си.
— Не се тревожи! — срязва ме, забелязала изражението ми. — Мога да купя друга. Нали съм на осемнайсет, забрави ли?
— Е, и? — поглеждам я, питайки се какво общо има това с каквото и да било. Тя се вторачва недоволно в Миранда и се тръшва на дивана.
— Райън ме изостави — изръмжава.
— Какво? — провиквам се изненадано. — Не беше ли с него през последните двайсет и четири часа?
— Да, разбира се. Но в мига, в който го изпуснах от поглед, той изчезна!
Колкото и да се старая, не успявам да се сдържа — разсмивам се.
— Не е смешно! — срязва ме тя. — Бяхме в някакво кафене и закусвахме в шест вечерта, когато аз отидох до тоалетната. Когато се върнах на масата, него го нямаше.
— Избяга, така ли?
— Така изглежда, не мислиш ли?
— О, Маги! — Опитвам се да проявя съчувствие, но някак си не ми се отдава. Всичко е твърде абсурдно. И не особено изненадващо.
— Би ли изключила това нещо, ако обичаш? — провиква се Маги към Миранда. — Главата ме заболя.
— Извинявай — обръщам се и към Маги, и към Миранда и хуквам към стереоуредбата, за да намаля силата на звука.
— Какъв й е проблемът? — пита Миранда. Изглежда надменна, но знам, че не е нарочно. Просто е леко фиркана.
— Райън избягал от кафенето, докато тя била в тоалетната.
— Аха! — усмихва се Миранда.
— Маги — решавам да подходя предпазливо към ситуацията аз, — любимата тема на Миранда са проблемите с мъжете. Най-вече защото тя мрази всички мъже. — Надявам се, че това въведение ще накара Маги и Миранда да започнат да се разбират. В крайна сметка проблемите с мъжете, заедно с модата и вида на тялото са сред главните теми, които свързват жените.
Обаче Маги отказва да налапа стръвта ми.
— Ти защо не ми каза, че той е мръсник? — обръща се тя към мен.