— Хубаво. Значи ще се видим пред „Сакс“ — казвам, но преди да съм успяла да я попитам за името, тя затваря.
Ура! Знаех си! През цялото време, откакто ми откраднаха чантата „Кари“, ме глождеше някакво предчувствие, че ще си я върна. Нещо като в онези книги за манипулиране на съзнанието — визуализирай онова, което искаш, и то ще ти се даде.
— Ъхъм!
Вдигам очи и погледът ми веднага попада върху грижливо изтърканото и порозовяло лице на моята хазяйка — Пеги Майърс. Натъпкана е в сив гумен костюм, който я кара да прилича на наденичка. А в комбинация със зачервеното си кръгло лице прилича повече на човечето на „Мишлен“.
— Този разговор изходящ ли беше? — повишава глас хазяйката.
— Не — отсичам леко обидена. — Обадиха ми се.
Въздишката й представлява перфектната комбинация от раздразнение и разочарование.
— Не преговорихме ли вече правилата?
Аз кимвам и отварям широко очи, преструвайки се на ужасно уплашена от нея.
— Всички телефонни разговори трябва да се провеждат в дневната! И никой разговор не трябва да трае повече от пет минути! Пет минути са напълно достатъчни, за да си кажеш всичко, което имаш за казване. И всички изходящи обаждания трябва да бъдат записвани своевременно в бележника, поставен до телефона!
Да бе, своевременно. Хубава дума.
— Някакви въпроси? — пита хазяйката.
— Не — поклащам глава.
— Аз отивам да потичам. А после имам няколко кастинга. Ако решиш да излезеш, не забравяй да си вземеш ключа!
— Непременно!
Тя спира, оглежда памучната ми пижама и се смръщва.
— Надявам се, че не смяташ отново да си лягаш?
— Не. Отивам до „Сакс“.
Пеги свива неодобрително устни, като че ли иска да каже, че само мързеливците ходят до „Сакс“. А после изрича:
— Между другото, обади се баща ти.
— Благодаря.
— И не забравяй, че всички извънградски обаждания се плащат допълнително! — размахва предупредително пръст и тръгва, поклащайки се като мумия. Та тя едва върви в този гумен костюм — как възнамерява да тича в него?
Познавам Пеги едва от двайсет и четири часа, но вече не се спогаждаме. Бихте могли да го наречете омраза от пръв поглед.
Когато вчера сутринта се появих размъкната и леко дезориентирана, първите й думи бяха:
— Радвам се, че в крайна сметка реши да се появиш. Тъкмо се канех да дам стаята на друг.
Погледах към Пеги, която някога сигурно е била приятна жена, но вече изглеждаше като повехнало цвете, и почти ми се прииска наистина да я бе дала на друг.
— Имам си списък с желаещи да живеят при мен, който е дълъг цял километър — бе продължила тя. — Вие от провинцията нямате никаква представа колко трудно е човек да си намери прилична квартира в Ню Йорк! Никаква представа!
След това ме бе накарала да седна на канапето, за да ме запознае с „правилата“.
Никакви гости, особено от мъжки пол.
Никакви гости с приспиване, особено от мъжки пол, дори и когато тя отсъства през уикенда.
Никакво пипане на храната й.
Никакви телефонни разговори, по-дълги от пет минути — телефонната линия трябва да е свободна, в случай че получи покана за явяване на кастинг.
Никакво прибиране след полунощ — това би могло да я събуди, а за нея всяка минута сън е много ценна.
И преди всичко — никакво готвене. Тя не била длъжна да почиства след нас.
Божичко! Дори и затворниците имат повече свобода от мен!
Изчаквам, докато чуя затръшването на външната врата, а след това почуквам силно на шперплатовата стена до леглото си.
— Зън-зън, вещицата е мъртва! — провиквам се.
Лил Уотърс — крехко и дребно момиче, се вмъква през шперплатовата врата, свързваща нашите две килийки.
— Намерили са чантата ми! — възкликвам.
— О, скъпа, но това е прекрасно! Прилича ми на едно от онези магически съвпадения, толкова характерни за Ню Йорк! — възкликва тя и се стоварва в другия край на леглото ми, при което едва не го прекатурва.
Нищо в този апартамент не е истинско, в това число стените, вратите и леглата. Така наречените ни „стаи“ са преградена част от дневната и представляват две миниатюрни килийки с размери шест на десет стъпки, в които има точно толкова място, колкото да се съберат едно походно легло, малка сгъваема масичка и столче, миниатюрно шкафче с две чекмеджета и настолна лампа.