Управлението на въпросния асансьор се оказва нелека работа. Когато влизаме, петима човека вътре вече се чудят дали да не потърсят стълбите.
— Направо не мога да повярвам как има хора, които могат да живеят на подобни места! — изрича мъж с жълта коса.
— Обаче е евтино — изтъква очевидното Райън.
— Евтино не би трябвало да означава опасно.
— Какво е за теб опасността, когато си най-важният художник в Ню Йорк?! — отбелязва Капоти с традиционната си арогантност.
— Божичко, какъв мачо! — промърморва мъжът. Осветлението на асансьора не е много добро, но когато се обръщам, за да огледам човека по-добре, установявам, че не е никой друг, а моят познат Боби. Боби от модното шоу. Който обеща да постави пиесата ми.
— Боби! — почти изкрещявам аз.
Първоначално той не може да ме познае и автоматично изрича:
— Здрасти! Радвам се да те видя пак!
— Това съм аз! — продължавам смело. — Кари Брадшоу, спомняш ли си?
— Но, разбира се! — досеща се най-сетне той. — Кари Брадшоу! Драматургът!
Капоти се изхилва презрително, а тъй като никой друг не проявява интерес към управлението на асансьора, смело поема лоста. Асансьорът тръгва нагоре със силно разтърсване, което изхвърля няколко от пътниците в него към стената.
— Добре, че днес не съм хапвала нищо — промърморва жена с дълго сребристо палто.
Капоти успява да изкара асансьора приемливо близо до третия етаж, което ще рече, че вратите се отварят на две стъпки над етажа. Бидейки кавалер, той скача и протяга ръка на дамата в сребристото палто. После слиза Райън, следван от Боби, който обаче пада на колене. Когато идва моят ред, Капоти се поколебава с ръка във въздуха.
— Няма проблеми — промърморвам аз.
— Стига, Кари! Не се дръж като идиот!
— С други думи, да се опитам да бъда дама — допълвам, като поемам подадената му ръка.
— Поне веднъж в живота си — завършва той.
Тъкмо се каня да продължа спора, когато Боби се вмъква между нас, хваща ме свойски под ръка и изрича мазно:
— Хайде да си вземем нещо за пиене, а ти да ми разкажеш всичко за новата си пиеса!
Обширното пространство на някогашния фабричен цех се оказва набързо премоделирано в нещо, наподобяващо на апартамент. Районът около прозорците е с размерите на ледена пързалка. Покрай една от стените е подредена маса с бяла покривка, която вероятно побира най-малко шейсет човека. Пред високите от пода до тавана прозорци са подредени групи дивани и кушетки, драпирани с корабни платна. Дървеният под е изтъркан от краката на стотици работници, а на някои места е буквално черен, като че ли някой някога е запалил огън на тях, после обаче е размислил и го е загасил.
— Заповядай! — отсича Боби и ми подава пластмасова чашка с течност, която се оказва евтино шампанско. Хваща ме за ръка и прошепва: — С кого искаш да се запознаеш? Познавам всички тук!
Иска ми се да изтръгна ръката си от неговата, но не ми изглежда особено възпитано. А освен това съм сигурна, че Боби просто се държи любезно.
— Бари Джесън? — осмелявам се да изрека.
— Не го ли познаваш? — възкликва Боби с такава искрена изненада, че не мога да не се засмея. Не мога да си представя защо Боби ще си мисли, че аз се познавам с великия художник, но, от друга страна, очевидно допуска, че често се мотая по светски събития. Което само потвърждава теорията ми — ако хората те виждат достатъчно често в средите си, приемат, че си един от тях.
Боби ме замъква директно при самия Бари Джесън, който в момента разговаря с няколко гости едновременно. Набутва ме най-безсрамно в кръга му. Чувството ми за принадлежност към тези хора се разсейва като сутрешна мъгла, ала Боби изглежда недосегаем за враждебните погледи на тълпата.
— Това е Кари Брадшоу! — съобщава тържествено на Бари. — От много време умира да се запознае с теб! Ти си любимият й художник!
Нито едно от въпросните твърдения не е вярно, ала аз не смея да му противореча. Особено след като изражението на Бари Джесън се сменя от раздразнение към благо снизхождение. Оказва се, че не е имунизиран срещу ласкателства. Тъкмо обратното — очаква ги.
— Виж ти! — Черните му очи се впиват в моите и аз внезапно се изпълвам с призрачното усещане, че се взирам в очите на дявола.