— Вероятно всичко зависи от дефиницията ти на „приятели“ — отбелязвам, като си напомням, че трябва да се държа любезно.
— Готови ли сме? — пита баща ми.
— Отиваме в един страхотен нов ресторант — „Бойлс“. Чувала ли си за него? — пита Уенди.
— Не — отговарям и неспособна да се овладея, промърморвам: — Нямах представа, че в Касълбъри изобщо има ресторанти. Единственото място, където някога ходехме, бе „Хамбургер Шак“.
— О, ние с баща ти излизаме на заведение най-малко два пъти седмично! — изчуруликва невъзмутимо Уенди.
Баща ми кима в знак на съгласие и пояснява:
— Веднъж ходихме дори до японския ресторант в Хартфорд.
— Виж ти! — тросвам се аз. — Е, в Ню Йорк има стотици японски ресторанти.
— Но се басирам, че никой от тях не може да стъпи на малкото пръстче на японския в Хартфорд! — намесва се Уолт, за да разведри обстановката.
Баща ми го поглежда с благодарност и казва:
— Този ресторант наистина е много специален.
— Хубаво — измънквам просто защото няма какво друго да кажа.
Тръгваме колективно по алеята. Уолт влиза в колата си, помахва ни и се провиква:
— Приятно изкарване, хора!
Проследявам го как тръгва, завиждайки му за свободата.
— Така! — отсича жизнерадостно Уенди, когато и ние влизаме в нашата кола. — Кога започват лекциите ти в „Браун“?
Свивам рамене.
— Сигурна съм, че нямаш търпение да се измъкнеш от Ню Йорк! — продължава да каканиже тя. — Толкова е мръсен и шумен!
Поставя ръка върху рамото на баща ми и се усмихва.
Ресторантът „Бойлс“ се оказва тясно местенце, разположено върху мокра кръпка земя до Главната улица, под което минава прочутият по тези места Ревящ поток. За Касълбъри минава за висша класа — главното меню е наречено „паста“ вместо „спагети“, салфетките са от плат, а на всяка маса има по една вазичка с красива роза.
— Много романтично — отбелязва одобрително баща ми, докато ескортира Уенди до стола й.
— Баща ти е голям кавалер! — казва ми тя.
— Така ли? — Колкото и да се старая да бъда възпитана, от тези двамата ме побиват тръпки. Питам се дали правят секс. Надявам се, че не. Баща ми и без това вече е твърде стар за подобни изживявания.
Баща ми игнорира моя коментар и взема менюто.
— Пак предлагат от онази риба — казва на Уенди. А на мен пояснява: — Уенди обожава риба.
— Пет години живях в Лос Анджелис — пояснява тя. — Там се хранят много по-здравословно.
— Моята съквартирантка в момента е в Лос Анджелис — казвам, опитвайки се да изместя разговора от Уенди. — Отседнала е в хотел „Бевърли Хилс“.
— Веднъж и аз обядвах там — казва Уенди с неизменната си усмивка. — Беше много вълнуващо! Седяхме точно до Том Селек!
— Не думай! — ахва баща ми, като че ли инцидентната моментна близост на Уенди до телевизионен актьор я издига още повече в очите му.
— Аз пък се запознах с Марджи Шепърд — отсичам.
— Коя е Марджи Шепърд? — смръщва се баща ми.
Уенди ми намига, като че ли двете е нея споделяме обща тайна за невежеството на баща ми по отношение на популярната култура, и пояснява:
— Актриса. Изгряваща звезда. Всички твърдят, че била красива, но лично аз не я намирам за такава. Всъщност е много обикновена.
— Като човек е много красива — контрирам я аз. — Излъчва някакъв вътрешен блясък.
— Като теб, Кари — изтърсва внезапно Уенди.
Толкова съм изненадана от комплимента й, че се налага за кратко да бия отбой в подмолната си атака. Вдигам менюто и питам:
— И какво прави в Лос Анджелис?
— Уенди е била член на… — започва баща ми и я поглежда за помощ.
— На трупа от театъра на импровизациите — довършва тя.
— Уенди е същински творец! — светват очите на баща ми.
— Това не е ли едно от онези неща, където играете пантомима като Марсел Марсо? — питам най-невинно, макар че отлично знам какво е. — Носите ли бели гащеризони и ръкавици?
Уенди се разсмива на невежеството ми.
— Учих и пантомима — пояснява. — Но се занимавахме преди всичко с комедия.
Сега вече съм тотално сащисана. Уенди е била актриса, при това комедийна? Не ми изглежда никак забавна.
— Уенди е играла в реклама за пържени картофки — казва баща ми.
— Престани да го повтаряш пред хората! — укорява го тя. — Беше само една местна реклама. За чипса „Стейт Лайн“. И беше преди цели седем години! Големият ми пробив, няма що! — завърта очи с подобаваща доза ирония тя.