Выбрать главу

Както става ясно, Уенди не се взема твърде на сериозно. Още един плюс за нея. От друга страна, възможно е да разиграва това шоу само заради мен.

— Сигурно ти е много скучно да живееш в Касълбъри след блясъка на Лос Анджелис!

Тя поклаща глава и отговаря:

— Аз съм провинциално момиче. Израснах в Скарбъро. — Това е съседният град. — И много харесвам новата си работа.

— Но това не е всичко! — сръгва я баща ми. — Уенди ще преподава също така и драматично изкуство!

Примигвам уплашено, когато житейската история на Уенди постепенно се подрежда в съзнанието ми — провинциално момиче, опитващо се да успее в големия град, което се проваля и припълзява обратно у дома, за да стане учителка. Най-големият ми страх!

— Баща ти казва, че искаш да станеш писател — продължава в пълно неведение за драмата си Уенди. — Защо не започнеш да пишеш за „Касълбъри ситизън“?

Замръзвам на мястото си, „Касълбъри ситизън“ е нашето местно вестниче, което, поради липса на други теми, пише предимно за срещите на различните директорски бордове и публикува снимки на бейзболните отбори от Малката лига. Усещам как целият ми, стаяван с толкова усилия до момента, гняв пламва. И просъсквам:

— Смятате, че не съм достатъчно добра, за да успея в Ню Йорк, така ли?

Уенди се смръщва объркано.

— Не, ама в Ню Йорк и без това е много трудно да се успее, нали? И въобще е трудно. Нали сте длъжни да се перете в избата? Една моя приятелка живееше в Ню Йорк, та разказваше…

— В моята кооперация няма пералня в избата — просъсквам и извръщам очи, опитвайки се да сдържа разочарованието си. Как смее тази Уенди да си въобразява, че познава Ню Йорк?! — Лично аз нося прането си в обществената пералня наблизо. — Което не е съвсем вярно. Обикновено оставям дрехите си да се трупат в един ъгъл в спалнята.

— Виж какво, Кари — намесва се баща ми, — никой не се съмнява в твоите способности…

Но на мен ми писва. И през стиснати зъби изричам:

— Прав си. Защото и без това никой не се интересува от мен!

И с тези думи се изправям и тръгвам към изхода на ресторанта в търсене на тоалетната.

Бясна съм. На баща ми и на Уенди, че ме поставиха в подобно положение. Но най-вече на себе си, че изгубих самообладание.

И сега Уенди ще блесне като мила и разумна, а мен ще нарочат за ревнива и незряла. От тази мисъл гневът ми пламва още повече. И изведнъж си спомням защо години наред съм мразила живота и семейството си, но отказвах да си го призная.

Влизам в една кабинка и сядам върху тоалетната чиния, за да помисля. Онова, което най-много ме вбесява, е, че баща ми никога не е приемал на сериозно писането ми. Никога не ми е казвал нищо окуражително, никога не се е радвал, че съм талантлива, никога дори не ми е правил комплимент, за бога! Можеше да изживея целия си живот напълно непризната, ако не бяха другите студенти в семинара на „Ню Скул“. Повече от очевидно е, че Райън, Капоти, Лил и дори Рейнбоу са били хвалени, поощрявани и аплодирани в детството си. Не че държа да съм като тях, но не би ми навредило, ако единственият ми родител имаше вяра в мен и смяташе, че у мен има нещо специално.

Изтривам сълзите си с тоалетна хартия, напомняйки си, че сега трябва да се върна там и да издържа с тях цяла вечер. Затова веднага трябва да измисля нещо, с което да обясня жалкото си поведение.

Разполагам само с един избор — да се престоря, че това никога не се е случвало, че не съм избухвала. Саманта би постъпила точно така.

Вирвам гордо брадичка и тръгвам към масата им.

Там установявам, че Миси и Дорит вече са пристигнали, както и бутилка кианти, поставена в плетена кошничка. В Ню Йорк би ми било неудобно да пия подобно вино.

И с огромна болка в сърцето си давам сметка за еснафския дух, пропил се в цялата тази сцена, за дребните страсти, вълнуващи хората по тези места. Баща ми, вдовецът на средна възраст, облечен неподходящо за възрастта си и преминаващ през кризата на средната възраст, намиращ утеха в една отчаяна млада жена, която, на фона на посредствеността в Касълбъри, изглежда голяма звезда, различна и вълнуваща. И двете ми сестри — пънкарката и зубрачката. Жалка картинка. Оглеждам се и имам чувството, че гледам второразредна телевизионна сапунка.