Но ако те са толкова обикновени и средностатистически, това означава ли, че аз също съм като тях? Мога ли някога да избягам от миналото си?
Иска ми се да можех да сменя канала.
— Кари! — провиква се Миси. — Добре ли си?
— Кой, аз ли? — преструвам се на изненадана. — Разбира се. — Заемам мястото си до Уенди и продължавам: — Баща ми казва, че ти си му помогнала да си намери мотора. Много се радвам, че обичаш мотори.
— Баща ми е щатски шериф — отговаря тя безсъмнено доволна, че съм успяла да се овладея.
Обръщам се към Дорит и изричам предупредително:
— Чу ли това, Дорит? Бащата на Уенди е щатски шериф! Така че, внимавай!
— Кари! — изрича баща ми, като никога излязъл от еуфорията си. — Няма нужда да развяваме пред хората мръсното си пране.
— Така е. Но се налага да го изперем!
Никой не успява да схване малката ми шега. Вземам чашата си с вино и въздъхвам. Бях планирала да се прибера в Ню Йорк в понеделник, но за нищо на света не бих могла да издържа чак дотогава. Още утре вземам първия влак обратно.
Двайсет и четвърта глава
— Аз наистина много те обичам, Кари! Само защото съм с Уенди…
— Да, знам, татко. И да знаеш, че Уенди много ми хареса! Тръгвам си само защото трябва да завърша пиесата си. И ако успея да я завърша навреме, ще я поставят.
— Къде? — пита баща ми.
Стиснал е здраво волана на колата, концентриран изцяло върху сменящите се ленти на нашата скромна провинциална магистралка. Сигурна съм, че изобщо не му пука какво ще стане с пиесата ми, но въпреки това отговарям.
— В едно пространство. Точно така го наричат — „пространство“. Нещо като таван в апартамента на един човек. Някога е било банка и…
От погледа му в огледалото за задно виждане разбирам, че нищо не е разбрал. Обаче казва:
— Възхищавам се на упоритостта ти. Никога не се предаваш, а това е много хубава черта!
Сега е мой ред да не го разбера. Не думата „упоритост“ е тази, която се надявах да чуя от него за себе си. Кара ме да се чувствам така, сякаш едва се държа за ръба на огромна пропаст.
Отпускам се в седалката. Защо никога не може да каже нещо от рода на: „Ти си много талантлива, Кари, разбира се, че ще успееш“? Трябва ли да прекарам целия си живот в търсене на одобрението, което той никога няма да ми даде?
— Исках да ти кажа за Уенди по-рано — казва той, завивайки в изхода за железопътната гара. Сега е единствената ми възможност да му разкажа за борбата си в Ню Йорк, обаче той непрекъснато настоява да говорим само за Уенди.
— И защо не го направи? — питам, изгубила всяка надежда.
— Не бях сигурен в нейните чувства.
— А вече си сигурен, така ли?
Той влиза в паркинга на гарата и изключва двигателя. С изключително сериозна физиономия изрича:
— Тя ме обича, Кари!
От устните ми се измъква едно цинично изсумтяване.
— Говоря ти съвсем сериозно — тя наистина ме обича!
— Теб всички те обичат, татко.
— Много добре знаеш какво имам предвид. — Разтрива слепоочията си.
— О, татко! — Потупвам го по рамото, полагайки усилия да го разбера. Последните няколко години бяха ужасни за него. От друга страна, бяха ужасни и за мен. И за Миси. И за Дорит.
— Радвам се за теб, татко! Наистина се радвам! — изричам на глас, въпреки че от мисълта за баща ми в сериозна връзка с друга жена ме втриса. Ами ако се ожени за нея?
— Тя е прекрасен човек. Тя… — започва, но не довършва. — Напомня ми за майка ви.
Това вече е черешката на разваления сладолед.
— Тя няма абсолютно нищо общо с мама — изричам тихо, но с все по-нарастващ гняв.
— Напротив. Тя е като майка ви на младини. Ти не би могла да я помниш, защото тогава беше бебе.
— Татко! — Правя целенасочена пауза, та дано най-сетне долови фалша в думите си. — Уенди обича мотори!
— Майка ви също беше голяма авантюристка, когато беше млада. Преди да започне да ви ражда…
— Още една причина, поради която никога няма да се омъжа! — отсичам, излизайки от колата.
— О, Кари! — въздъхва той. — В такъв случай мога само да те съжалявам! Притеснявам се, че никога няма да срещнеш истинската любов!
Тези негови думи ме карат да се закова на място. Вкаменявам се там, на тротоара, и се каня да избухна, но нещо не ми позволява. Мисля си за Миранда и как би изтълкувала тя тази ситуация. Тя сигурно би казала, че баща ми е този, който се притеснява, че никога няма да срещне отново истинската любов, но тъй като е твърде уплашен да си го признае, пренася своите страхове върху мен.