— Да не би да се пренасяш при мен? — разсмива се той.
— Може би.
— Е, тъкмо навреме — подкача ме той. — Най-сетне ми докараха мебелите.
Прекарвам нощта при Бърнард. Заспиваме в чисто новите му чаршафи в огромното му легло в спалнята. Толкова е удобно!
Спя като новородено, а когато се събуждам, виждам скъпия Бърнард до мен, заровил лице във възглавницата. Отпускам се по гръб и затварям очи, наслаждавайки се на блажената тишина, и мислено се връщам към събитията от предишната вечер.
Започнахме с мляскане на новия диван. После се преместихме в спалнята и се заиграхме един с друг, докато гледахме телевизия. След това си поръчахме китайска храна (защо от секса винаги се огладнява?), а после си поиграхме още мъничко. Завършихме вечерта с обща вана. Бърнард беше изключително сладък и мил и дори не се опита да пъхне в мен малкия си стар немирник. Или поне съм почти сигурна, че не го направи. Миранда казва, че мъжът трябва да го напъха много силно на онова място, така че, ако го беше направил, надали щях да пропусна този момент.
Питам се дали Бърнард вече не е разбрал, че съм девствена. Дали не е доловил някакви тайни сигнали, които да му подскажат този факт.
— Добро утро, пеперудке! — казва сега той и протяга ръце към тавана. Претъркулва се към мен и се усмихва, а после впива устни в моите, заедно със сутрешния си дъх.
— Мина ли вече на хапчета? — пита Бърнард, докато приготвя кафе в скъпата си кафемашина, която гъргори като бебешко коремче.
Аз небрежно паля цигара, подавам му една и отвръщам:
— Все още не.
— И защо?
Добър въпрос наистина.
— Забравих.
— Тиквичке, не можеш да си позволиш да забравяш подобен род неща! — укорява ме мило той.
— Да, знам. Но с баща ми и новата му приятелка… Още тази седмица ще взема мерки, обещавам!
— Хубаво. Ако го направиш, че можеш да прекарваш нощта при мен много по-често — казва той и поставя две огромни чаши кафе върху елегантната си нова маса. — Можеш също така да си купиш и едно малко куфарче за твоите неща.
— Като например четката си за зъби ли? — изкисквам се.
— Като например всичко, от което имаш нужда — казва той.
Куфарче, а? Тази дума превръща прекараната тук нощ в бляскава и планирана, а не в изненадваща и малко объркана. Разсмивам се. Обаче куфарчето не е от най-евтините неща.
— Не мисля, че мога да си позволя куфарче.
— Е, каквото и да е тогава — свива рамене той. — Просто да е прилично. Така че портиерите да не заподозрат нещо.
— Искаш да кажеш, че ако нося пазарска чанта, ще ме заподозрат, но ако нося куфарче — не, така ли?
— Е, много добре ме разбра.
Кимвам. С куфарче не бих приличала толкова много на объркан тийнейджър, когото той е забърсал на гарата. Което незнайно защо ми напомни за Тийнзи.
— Знаеш ли, че се запознах с агентката ти? На едно парти? — подхвърлям, стараейки се да не проваля хубавата атмосфера.
— Така ли? — усмихва се без всякакви притеснения той. — И как се държа тя? Като същински дракон, нали?
— Буквално ме разкъса с ноктите си — отговарям с шеговит тон. — Винаги ли е такава?
— Почти — усмихва се той и погалва главата ми. — Може някой ден да излезем на вечеря с нея. Та да имате възможност да се опознаете на спокойствие.
— Както кажете, господин Сингър! — измърквам и се покатервам в скута му.
Щом иска да ме води на вечеря с агентката си, това означава, че връзката ни не само отново е тръгнала, но и че ускорява като европейския влак стрела. Целувам го страстно по устните, представяйки си, че съм героиня на Катрин Хепбърн в романтичен черно-бял филм.
Двайсет и пета глава
По-късно, докато се връщам към центъра, минавам покрай магазин за санитарни стоки. На витрината има три манекена. Но не от онези, хубавите, дето украсяват „Сакс“ или „Бергдорф“ и за които са използвани като прототипове истински жени, а стряскащи евтини манекени, които приличат на големи кукли от 50-те години. Куклите са облечени в хирургични гащеризони и на мен автоматично ми светва, че подобен гащеризон би могъл да играе ролята на перфектната униформа за Ню Йорк. Евтини са, перат се лесно и са много красиви.
Освен това се продават пакетирани в целофан. Купувам си три комплекта в различни цветове и се сещам за куфарчето, за което ми подсказа Бърнард.