— Че ние правихме секс! Само че без съвкупление.
— Скъпа, това не е секс. Това се прави единствено в шести клас! — промърморва назидателно Саманта.
— Успя ли поне да го видиш? — изкисква се Миранда.
— Ако искаш да знаеш, да! — насочвам предупредително запалената си цигара към нея аз.
— Нали не е от онези, дето се гънат във всички посоки, а? — пита Миранда и двете със Саманта се заливат от смях.
— Не, не е! И да знаете, че много ме обидихте! — правя се на особено разгневена аз.
— Свещи и сексапилно бельо — това е единственото, което ти трябва! — напява Саманта.
— Никога няма да го разбера това сексапилно бельо — изтъквам аз. — Така де, какъв е смисълът от него, когато мъжът и без това накрая ще ти го свали?
Саманта и Миранда се споглеждат.
— Тъкмо в това е номерът — не го събличаш веднага.
— Искате да кажете, че се разкарваш из апартамента само по бельо? — Това съм аз.
— Не. Обличаш си кожено палто. А под него си само по сексапилно бельо.
— Аз не мога да си позволя кожено палто. — Миранда.
— Тогава си вземи шлифер. Хей, аз ли ще ви уча на тънкостите на секса, а?! — Саманта.
— Че кой друг? — Моя милост.
— Особено след като Кари е все още девствена — пищи весело Миранда.
— Скъпа, разбрах го! — поглежда я Саманта. — Разбрах го в мига, в който се появи на прага ми.
— Толкова ли е очевидно? — Аз.
— Единственото, което не разбирам, е защо още си такава — промърморва Саманта. — Аз се отървах от моята девственост още на четиринайсет.
— Как? — изхълцва Миранда.
— По обичайния начин. На задната седалка в една кола.
— Аз пък го направих на спалнята на родителите си. Тогава бяха извън града, на конференция.
— Това е перверзно — отбелязвам, наливайки си още едно питие.
— Да, знам. Аз съм едно перверзно кученце — признава си Миранда.
Ама кога най-сетне ще пуснат тока в този град?!
01:45 ч.
— Бебета! Всичко се свежда до тях! Кой да ти предположи, че целият свят ще се сведе до някакви си бебета?! — крещи Саманта.
— Честно да ви кажа, когато видя бебе, ми идва да повърна — приглася Миранда.
— Аз веднъж го направих — кимам енергично. — Видях мръсна пелена и бях дотам.
— Абе, тези хора защо просто не си вземат котенце и котешка тоалетна, а?! — пита Саманта.
02:15 ч.
— Никога няма да се обадя първа на мъж! Никога! — Саманта.
— Ами ако много искаш? — Аз.
— Няма да искаш.
— Всичко се свежда до ниско самочувствие. — Миранда.
— Ама ти наистина ще трябва да кажеш на Чарли. За процедурата — изфъфлям замаяно.
— И защо да казвам? — пита Саманта.
— Защото така правят нормалните хора.
— Не съм дошла в Ню Йорк, за да бъда нормална.
— А за какво? Да се правиш на ненормална ли? — завалям аз.
— Дойдох, за да бъда нова — отвръща тя.
— Аз пък дойдох тук, за да бъда себе си — допълва Миранда. — Щото вкъщи не ми се получаваше.
— На мен също. — Стаята вече ми се върти. — Майка ми почина — промърморвам и припадам.
Когато идвам на себе си, целият апартамент е облян в светлина.
Лежа на пода под масичката за кафе. Миранда се е свила на дивана и хърка, което автоматично ме кара да се запитам дали пък Марти не я е напуснал заради това. Опитвам се да седна, обаче главата ми тежи цял тон.
— Ооох! — простенвам и отново се отпускам на пода.
В крайна сметка успявам да се завъртя по корем и да изпълзя до банята, където глътвам два аспирина с последните останки от минерална вода. Повличам крака към спалнята на Саманта и се строполявам на пода.
— Кари? — обажда се тя, събудена от шума.
— Мммм…
— Какво стана снощи?
— Нямаше ток.
— По дяволите!
— И ендометриоза.
— Два пъти по дяволите!
— И Чарли.
— Снощи не му се обадих, нали?
— Не можеше. Телефоните не работеха.
— Още ли няма ток?
— Мммммм…
Пауза.
— Майка ти наистина ли е починала?
— Аха.
— Съжалявам.