— Човек като този — рече Декумий — пред нищо няма да се спре! Абсолютно пред нищо!
Понеже живееха в самото сърце на Субура — най-бедния и многоезичен квартал в Рим, Цезарови установиха, че Сулановите проскрибции нямат същото отражение над местните жители, каквото имаха в квартали като Карина, Палатин, Горен Квиринал или Виминал. Макар сред бедните жители на Субура да живееха мнозина конници от първата имуществена класа, малцина бяха достигнали по-висок пост от военния трибун, малцина имаха и политическите връзки, които да ги превърнат в потенциални врагове на Сула.
Когато на първия списък с имената на проскрибираните младият Марий се бе оказал втори по ред, Юлия и Муция Терция навестиха Аврелия. Обикновено тя ходеше на гости на Капитолия, затова посещението беше изненадващо. Беше изненада и самата вест за списъка, който бе останал тайна за жителите на Субура. Сула обаче навреме беше известил Юлия какво я чака.
— Новоизбраният градски претор Гней Долабела вече ми прати предизвестие — потръпна Юлия. — Много противен човек! Цялото имущество на горкия ми син е конфискувано. Нищо няма да остане за нас.
— Дори къщата ти? — пребледня от ужас Аврелия.
— Всичко. Дойде със списък на всички недвижими имоти в семейството. Дяловете от испанските мини, земите в Етрурия, вилата в Кума, къщата тук в Рим, новите земи, които Гай Марий беше купил по-късно в Лукания и Умбрия, житната латифундия на река Баградас в Африка, работилницата за цветна вълна в Йерапол, стъкларската работилница в Сидон. Дори семейната ферма в Арпин. Всичко това принадлежи на Рим и доколкото разбрах, ще бъде разпродадено на търг.
— О, Юлия!
Но като истинска представителка на рода си Юлия дори намери сили да се усмихне.
— Е, това не е чак такава беда! Получих писмо лично от Сула, с което ме уведомява, че ми разрешава да задържа за себе си сто таланта сребро от цената на бъдещата разпродажба. На толкова оценява издръжката ми, която Гай Марий би ми изплатил, ако се беше разделил с мен. И това е нещо, след като всъщност аз зестра нямах! Но ще си получа стоте таланта, защото, както Сула ми напомня, съм сестра на Юлила. Само заради нея, тя все пак беше негова жена, той няма да позволи да живея в мизерия. Писмото беше доста любезно.
— Сто таланта са големи пари, но в сравнение с това, което ти отнема… — процеди през зъби Аврелия.
— Ще ми стигнат да си купя хубава нова къща на някоя хубава улица. Дори ще ми остане за издръжка. Разбира се, робите ще бъдат продадени заедно с имотите, но Сула бе така добър да ми остави Строфант — толкова се радвам, че няма да го изгубя! Бедният старец, и без това е смазан от скръб! Както и да е. Ще се оправя. Което не може да се каже за много други майки и съпруги. Те няма да получат нищо.
— Ами ти, Муция? — попита Цезар. — Ти каква се водиш марианка или муцианка?
Доколкото забелязваше, Муция Терция не тъгуваше твърде много за съпруга си. Всички знаеха, че Юлия страда, дори и да не го показва. Но Муция?
— Водя се Марианка — сподели Муция Терция, — затова губя и зестрата си. Имението на баща ми е в доста лошо състояние, в завещанието си не беше предвидил нищо за мен. Но дори и да ми беше оставил нещо, мащехата ми щеше да ми попречи да си го взема. Майка ми обаче е добре, Метел Непот е в безопасност, той винаги е поддържал Сула, но двамата трябва най-напред да мислят за синовете си. С Юлия обсъдихме въпроса, докато идвахме насам, и решихме да живея в нейния нов дом. Сула ми е забранил изрично да се омъжвам втори път, пък и аз самата ме желая.
— Това е кошмар! — възкликна Аврелия, след което сведе поглед. — Може да се окажем и ние в списъка. Мъжът ми винаги е бил на страната на Гай Марий. А след като той умря — на тази на Цина.
— Но сградата е на твое име, майко. Пък и всичките ти братя и братовчеди бяха на страната на Сула — успокои я Цезар. — Аз може да изгубя земите си, но като фламин Диалис поне ще получа заплата от държавата и ще живея в Държавния дом на Форума. Предполагам, че Цинила ще изгуби зестрата си.
— Роднините на Цина вероятно ще изгубят всичко — въздъхна Юлия. — Сула смята да смаже окончателно опозицията.
— Ами Ания? И голямата Корнелия Цина? — разтревожи се Аврелия. — Никога не съм харесвала Ания. Беше лоша майка за моята малка Цинила, освен това се омъжи твърде скоро след смъртта на Цина. Затова ми се струва, че и сега ще намери изход.