— Права си, ще се оправи. От дълго време е омъжена за Пупий Пизон Фруги и може да мине за пупианка — съгласи се Юлия. — Доста неща научих от Долабела. Бедната Корнелия Цина върви заедно с мъжа си Гней Ахенобарб. Разбира се, тя загуби дома си още в деня, когато Сула пристигна. Ания тогава отказа да я прибере при себе си. Доколкото чувам, живеела заедно с някаква леля — весталка на Вия Ректа.
— Ох, щастлива съм, че и двете ми дъщери са омъжени за политически неутрални фигури! — възкликна Аврелия.
— Имам новина за вас — подхвърли Цезар, за да отклони вниманието им от семейните тревоги.
— Каква? — попита Муция.
— Лепид явно е имал предчувствие. Още вчера се е развел с жена си Апулея, дъщерята на Сатурнин.
— Но това е ужасно! — възкликна майка му. — Разбирам, че онези, които воюваха срещу Сула, ще бъдат наказани, но защо трябва да страдат децата и внуците им? Цялата тази истерия около Сатурнин беше толкова отдавна! Сула едва ли го е грижа толкова за Сатурнин, защо Лепид трябва да причинява подобно зло на жена си? Та тя му роди три прекрасни момчета!
— Но няма да ражда повече на никого — продължи Цезар. — Взела си е гореща баня и си е прерязала вените. Сега Лепид я оплаква. Пфу!
— О, той винаги си е бил такъв — презрително изрече Аврелия.
— Бедният Лепид! — въздъхна Юлия.
— Бедната Апулея — допълни Муция Терция.
Но сега, след като Гай Кота ги беше навестил, изглеждаше, че Цезарите няма да бъда проскрибирани. Шестстотинте югера земя край Бовила бяха в безопасност, Цезар нямаше да изгуби сенаторския си ценз. Макар — разсъждаваше кисело той, докато гледаше как снегът се стели на парцали във вътрешния двор на инсулата, сенаторският му ценз беше неприкосновен! Фламин Диалис по право влизаше в Сената.
Докато Цезар наблюдаваше неочаквания по това време на годината сняг, майка му наблюдаваше него.
„Такъв прекрасен човек, радваше му се тя, при това чисто мое произведение, на никого друг… Колкото и превъзходни качества да притежава, Гай далеч не е съвършен. Липсват му съчувствието, великодушието, нежността на баща му, нищо че на пръв поглед му прилича. Но прилича и на мен. Притежава толкова многостранни дарби, където и да го пратя из къщата, способен е с двете си ръце всичко да оправи — спукани тръби, запушена канализация, изпадала мазилка. Пък и новостите, които внесе в старите машини. Способен е не само да говори, но дори да пише на иврит и персийски! Благодарение на наемателите свободно говори десетина езика. Преди да възмъжее, бил станал същинска легенда на Марсово поле, така поне се кълне Луций Декумий. Плува като риба, тича и язди със скоростта на вятъра. Пише стихове и пиеси не по-зле от Плавт и Ений, макар да не съм аз тази, която трябва да ги оценява. Ако се вярва на Марк Антоний Гнифон, владеел риториката както никой друг. Как се беше изразил Гнифон? Синът ми можел да разплаче камъните и да разяри планините. Той отсега разбира тънкостите на законодателството, може да разчете всякакъв текст, независимо от почерка. В цял Рим няма друг човек, които да притежава това умение, дори и онова чудо на чудесата Марк Тулий Цицерон. Колкото до жените, те направо му се лепят! Цяла Субура е негова. Мисли си, че не знам, разбира се. Е, по-добре така. Мъжете реагират странно, когато засегнем мъжкото им достойнство. Но все пак синът ми не е съвършен. Просто е надарен от боговете. Твърде непримирим е в душата си, нищо че го крие. В много отношения се смята център на света, невинаги е способен да отгатне желанията и настроенията на околните. Колкото до манията му всичко край него да блести от чистота, всяка майка би се гордяла с прибрания си син, но подобна черта той не е наследил нито от мен, нито от баща си. Не би погледнал жена, освен ако не излиза от банята, убедена съм, че ще я огледа най-подробно от главата до петите, преди да й посегне. При това е расъл в Субура! Но пък и това си има добрите страни — откакто навърши четиринайсет, жените в квартала станаха по-чистоплътни. Дори и тук изпреварва връстниците си! Винаги съм се надявала, че мъжът ми се е възползвал от местните жени, където и да го отведе службата, но той винаги ме убеждаваше, че няма подобно нещо, винаги е чакал да се прибере при мен. Ако наистина нещо съм ненавиждала у него, то това беше тъкмо тази му черта. Да знам, че се пази целият за мен, когато почти не се виждахме, ме караше да се чувствам гузна. Синът ми никога няма да причини подобно зло на своята жена. Надявам се тя да оцени късмета си. Сула. Синът ми е привикан при Сула. Иска ми се да знам защо. Искам…“