— И мен всички ме наричат Цезар, дори майка ми.
— Ти си фламин Диалис.
Нещо проблесна в тези неприлично познати очи — защо ли толкова му напомняха за малкия Сула, който имаше много по-ярки и блестящи очи от Цезар? Сега в тях просветнаха искрици гняв. О, може би на болка? Не, Не болка, а гняв.
— Да, аз съм фламин Диалис — съгласи се Цезар.
— Онези, които те назначиха, бяха врагове на Рим.
— По времето, когато го направиха, не бяха.
— Така си е. — Сула взе тръстиковата писалка, обкована със злато, сетне я остави обратно на масата. — Ти си женен.
— Да.
— За дъщерята на Цина.
— Да.
— Бракът ви консумиран ли е?
— Не.
Сула се изправи, заобиколи масата и застана пред прозореца, широко отворен въпреки сковаващия студ. Цезар се усмихна при мисълта как би реагирала майка му — ето още един човек, който предпочита студа.
— Заех се с възстановяването на старата република — започна диктаторът, без да мести поглед от статуята на Сципион Африкански, която се издигаше на Форума. Заради хълма колоната и домът на Ахенобарб бяха на една височина. — Поради причини, които ти би трябвало да разбереш, реших да започна от религията. Ние изгубихме старите морални стойности, но трябва да се върнем към тях. Затова премахнах изборите за понтифекси и авгури, включително и за върховен понтифекс. Политиката и религия са твърде оплетени в съвременното римско общество, но аз ще се погрижа религията да не служи повече на политиката, когато би следвало да е обратното.
— Разбирам — обади се Цезар. — И все пак мисля, че върховният понтифекс трябва да бъде избиран.
— Твоето мнение, момче, мен не ме интересува!
— Тогава защо съм тук?
— Във всеки случай не за да подхвърляш язвителни забележки по мой адрес!
— Извинявай.
Сула се извъртя и стрелна Юпитеровия жрец с най-свирепия си поглед.
— Ти май не се страхуваш, момче?
— На което Цезар отвърна с усмивка — с онази усмивка, с която покоряваше всички.
— Навремето се криех до кухнята и ви наблюдавах двамата с майка ми. Времената се промениха, а също и обстоятелствата. Но е трудно да се страхувам от човека, когото обикнах, щом разбрах, че не е любовник на майка ми.
Сула не се сдържа и се засмя.
— Така си е! Не бях. Опитах се веднъж, но тя беше достатъчно разумна да ми откаже. Майка ти мисли като мъж. Аз не нося късмет на жените, никога не съм носил. — Страшните му бледи очи изгледаха Цезар. — И ти няма да носиш късмет на жените, нищо че жени ще имаш много.
— Защо ме повика, ако не да поискаш съвета ми?
— Във връзка с решаването на религиозните проблеми. Казват, че си бил роден в същия ден, в който пожарът в храма най-после изгаснал.
— Така е.
— И ти как тълкуваш това съвпадение?
— Като добро знамение.
— За нещастие колегията на понтифексите, както и тази на авгурите, не са на същото мнение, млади Цезаре. От известно време твоята съдба като жрец се обсъжда от всички. Решиха, че нередовното ти положение е причина за унищожението на Юпитеровия храм.
Цезар чак се изчерви от радост.
— Колко съм щастлив да го чуя от устата ти!
— Какво си щастлив да чуеш?!
— Че не съм подходящият фламин Диалис.
— Не съм казал подобно нещо.
— Каза! Каза!
— Погрешно ме разбра, момче. Ти най-определено си римският фламин Диалис. Петнайсет жреци и петнайсет авгури стигнаха до това заключение.
Радостта изчезна от погледа на Цезар.
— Искам да бъда войник — призна си той. — Повече ми подхожда.
— Това няма значение. Важното е какво си в действителност. И каква е жена ти.
Цезар се намръщи и изгледа изпитателно Сула.
— За втори път споменаваш жена ми.
— Трябва да се разведеш с нея.
— Да се разведа? Не мога!
— Защо да не можеш?
— Защото сме сключили брак за вечни времена.
— И за тези бракове е измислен развод.
— Защо трябва да се развеждам?
— Защото тя е дъщеря на Цина. Излиза, че законите ми, които обявиха голям брой римски граждани и техните семейства за проскрибирани, се оказаха двусмислени по въпроса за гражданския статут на малолетните деца. Жреците и авгурите решиха, че в случай лекс Миниция важи в пълна сила. Което означава, че твоята съпруга, фламиника Диалис, не е римлянка и патрицианка. Следователно не може да бъде фламиника Диалис. И понеже жречеството е дълг на двамата съпрузи, тя трябва да отговаря на закона в не по-малка степен от теб. Налага се да се разведете.