— Няма да се разведа — заяви Цезар, който започна да проумява как ще се отърве от омразната жреческа длъжност.
— Ще направиш каквото ти казвам, момче!
— Няма да постъпя по начин, който не приемам за правилен.
Сула бавно оголи венци в заплашителна усмивка.
— Аз съм диктаторът — изрече с равен глас. — Ще се разведеш с жена си.
— Отказвам.
— Мога да използвам сила, ако трябва.
— Как? — отвърна му с презрение Цезар. — За да бъде законен разводът, трябва да дам своето пълно и доброволно съгласие.
Време беше да смаже тоя самонадеян хлапак. Сула разкри пред младия Цезар онова грозно създание, което се криеше в очите му и което чакаше да нададе своя вълчи вой. Но дори когато усети зловещото създание срещу себе си готово за скок, младежът не се уплаши. Едва сега Сула установи защо очите на Цезар му се струват познати. Това не бяха очите на сина му, а неговите собствени! И те го гледаха сега хладно и безизразно като очите на змия. Грозният звяр подви опашка и отстъпи, той остана сам и беззащитен срещу младия си племенник. За пръв път в живота си срещаше човек, когото не можеше да сломи само със силата на волята си. Нещо повече, дори не можеше да изпита онази ярост, от която черпеше енергия в подобни мигове. Пред собственото си отражение Луций Корнелий Сула се оказа безпомощен. Трябваше да разчита единствено на логиката и разума.
— Заклел съм се да възстановя религиозния морал и старите обществени традиции — заяви той. — Рим ще се грижи за своите богове, ще ги почита по начина, по който правеше това в зората на републиката. Юпитер е ядосан. Заради теб, или по-скоро заради жена ти. Ти си неговият личен жрец, но жена ти е свързана с твоите жречески задължения. Трябва да се разделиш с настоящата си неподходяща жена и да си намериш нова. Трябва да се разведеш с лишената от гражданство дъщеря на Цина.
— Няма да се разведа — упорстваше младежът.
— Тогава ще се наложи да потърся друго решение.
— Аз вече имам предложение — веднага му отвърна Цезар. — Позволи на Юпитер Велики да се разведе с мен. Освободи ме от фламинството.
— Можех да го сторя в качеството си на диктатор, ако не се бяха намесили жреческите колегии. В настоящия момент съм обвързан с тяхното решение.
— Тогава излиза — заключи невъзмутимо Цезар, — че попадаме в задънена улица.
— Не, не попадаме. Има и друг изход.
— Да наредиш да ме убият.
— Именно.
— Но това ще означава, Сула, да изцапаш ръцете си с кръвта на един жрец.
— Не и ако някой друг се изцапа в действителност. Аз не съм почитател на гръцките метафори, Гай Юлий Цезар. Още по-малко те важат за римските богове. Вината не се предава.
Младежът се замисли.
— Да, предполагам, че си прав. Ако някой друг посегне на живота ми, вината си остава единствено за него.
Той се надигна от стола.
— С това нашият разговор приключва.
— Да, освен ако не размислиш.
— Няма да се разведа с жена си.
— Тогава ще наредя да те убият.
— Ако можеш — каза Цезар и излезе. Сула подвикна след него:
— Забрави си жреческите одежди!
— Запази ги за новия фламин Диалис!
С усилие на волята Цезар се запъти право към дома. Не можеше да е сигурен колко време ще е нужно на Сула да се окопити. Това, че диктаторът се беше изплашил, беше очевидно; досега никой не смееше да му се опълчи.
Навън духаше леденостуден вятър. Заради детински си жест Цезар се оказа полугол на студа. Но това нямаше голямо значение. Палатин не беше чак толкова далеч от Субура. По-важно беше отсега да обмисли следващия си ход. Сула наистина щеше да поиска смъртта му, в това Цезар не се и съмняваше. Той въздъхна. Налагаше се да бяга. Както всички други римски магистрати обаче, и диктаторът беше зависим от скърцащата машина на бюрокрацията. Това позволяваше на Цезар да разполага поне с още един ден. Домът на Сула, както забеляза младежът, не беше пълен с кръволоци, а с най-почтени клиенти. Животът в Рим не приличаше на този от гръцките трагедии, дори диктаторът не отглеждаше бесни кучета в дома си. Сула щеше да намери подходящ момент да даде нужните заповеди. Но времето още не беше дошло.