— Е, разбирам защо Сула може да отнеме цялото ни имущество, но баща ми умря много преди той да се завърне — напомни му Цинила. — Как тогава може да изгуби гражданството си?
— Губи го, защото проскрибциите, които Сула обяви автоматично отнемат гражданството на хората, до които се отнасят, а и защото много хора бяха вече умрели, когато той ги включи в списъците. Ето например младият Марий, баща ти, преторите Каринат и Дамазип и много други като тях. Те всички вече бяха умрели, когато Сула ги проскрибира. Но това не означава, че са запазили гражданските си права.
— Не мисля, че е много честно.
— Съгласен съм с теб. — След което продължи да й обяснява с надеждата, че сред многото дарби, получени от боговете, е и тази да бъде лесно разбиран. — Когато баща ти беше проскрибиран, брат ти вече беше навършил пълнолетие, затова си запазва гражданството. С тази подробност, че не може да наследи нищо от имуществото на баща ви, нито да се кандидатира за държавна длъжност. Но с теб нещата стоят различно.
— Защо? Защото съм момиче?
— Не, защото си малолетна. Полът ти няма значение. Има един закон, лекс Миниция де либерис, който казва, че децата на родител римлянин и родител неримлянин наследяват гражданството на родителя неримлянин. Това означава — поне според жреците, че ти не си римлянка, а чужденка.
Цинила се разтрепери, но не заплака. В големите й детски очи се четеше болка и разбиране.
— О! Това да не означава, че вече не съм твоя жена?
— Не, Цинила, не означава. Ти ще бъдеш моя жена, докато смъртта ни раздели, защото сме сключили брак според старите закони. Нищо не забранява на един римлянин да се ожени за неримлянка, затова никой не може и да оспори брака ни. Това, което обаче се оспорва, е твоето гражданско положение — както и гражданското положение на всички деца на проскрибирани хора, които не са навършили пълнолетие в мига на проскрибцията. Разбра ли сега?
— Мисля, че да — отговори Цинила, но погледът й не издаваше голяма увереност. — Това означавали, че ако ти родя деца, те няма да бъдат римски граждани?
— Според лекс Миниция, да.
— О, Цезаре, колко ужасно!
— Ужасно е.
— Но аз съм патрицианка!
— Вече не си, Цинила.
— И какво мога да направя?
— Засега нищо. Но Сула знае, че трябва да изпипа законите си в това отношение. Остава ни да се надяваме, че за в бъдеще той ще позволи децата ни да бъдат римски граждани, дори и ти да не си. — Цезар я притисна към себе си. — Днес Сула ме извика и поиска да се разведем.
Най-накрая сълзите бликнаха от очите й. Макар и само осемнайсетгодишен, Цезар вече беше обръгнал на женски сълзи. Често му се беше случвало да слуша плача на жената, която напуска, защото му е омръзнала, или която сама го гони, защото е разбрала, че си има и други. Подобни сълзи го дразнеха, правеха го груб и невъздържан. Но сега Цинила плачеше от истинска мъка и ако Цезар се ядосваше на някого, това беше Сула, който беше докарал сълзите в очите на момичето.
— Всичко е наред, любимке моя — гушна я Цезар. — Няма да се разведа с теб, пък ако ще и самият Юпитер да слезе и да ми заповяда! И на хиляда години да стана, пак няма да се разведа с теб!
Тя се изкикоти и подсмръкна. Цезар избърса сълзите й с кърпата си.
— Няма защо да плачеш. Ти си моя жена и ще останеш такава, каквото и да се случи.
Тя го прегърна на свой ред през врата, сложи глава на рамото му и щастливо въздъхна:
— О, Цезаре, обичам те! Толкова е тежко да чакаш да пораснеш!
Подобна реакция го смая. Още повече го смая усещането за набъбналите й гърди, които го галеха през туника. Цезар опря брадичка в косите й, но внимателно я отдалечи от себе си, преди да е стигнал до онзи момент, при който всяко отстъпление е позорно.
— Юпитер няма човешка форма, та да слиза при нас — обясни Цинила като добро дете, което си е научило урока по религия. — Той е навсякъде, където е Рим. Затова и Рим е толкова велик и могъщ.
— Каква добра фламиника щеше да излезе от теб!
— Щях поне да се постарая… Заради теб. — Тя вдигна очи и изгледа мъжа си. — Щом Сула е поискал да се разведем, а ти си отказал, това означава ли, че ще те убие? Затова ли заминаваш, Цезаре?
— Той със сигурност ще се опита да ме убие, точно затова и заминавам. Ако остана в Рим, ще му бъде лесно да успее. Рим е пълен с неговите наемни убийци, а и никой не знае как точно изглеждат. Но в провинцията шансовете ми да оцелея са по-големи. — Започна да я люлее, както по времето, когато бе дошла да живее при тях. — Не трябва да се тревожиш за мен, Цинила. Дори Сула няма да успее да ме пречупи! А твоята задача е да не позволяваш на майка ми да се тревожи.