Всяка от трите жени се радваше да се види с другите две и имаше защо. След като и трите се смятаха за едни от големите хубавици на Рим, радостно бе да се уверят с очите си, че времето още не ги е лишило от красотата им. Аврелия беше най-възрастна — на четиридесет и две; Далматика беше на трийсет и седем, а Корнелия Сула — само на двайсет и шест.
— Започнала си да приличаш на баща си — обърна се Аврелия към Корнелия.
Сините очи на младата жена, които в действителност не приличаха много на тези на баща й, се изпълниха с игриви пламъчета.
— О, недей така, Аврелия! — засмя се Корнелия. — Кожата ми е здрава и не ми се налага да ходя с перука!
— Горкият — съгласи се Аврелия. — Сигурно му е много тежко.
— Така е — кимна Далматика. В очите й се четеше тъга. Трите се поразговориха на светски теми. Аврелия не общуваше често с видни аристократки, затова им даваше думата на тях и само от време на време се обаждаше. Далматика имаше четири деца — момче и момиче от първия си съпруг Марк Емилий Скавър и близнаците от Сула. Сега най-много я занимаваше голямата й дъщеря Емилия Скавра.
— Хубавото момиченце! — радваше се тя на дъщеря си и изглежда мисълта за нея я правеше щастлива. — Май вече е бременна, но още е рано да се каже.
— Тя за кого е омъжена? — попита Аврелия, която не следеше отблизо новините.
— За Мании Ацилий Глабрион. Двамата бяха сгодени от години, така беше настоявал още Скавър навремето. Традиционни връзки между двете семейства.
— Глабрион е добър човек — похвали го Аврелия, без да издава кой знае какво отношение; вътре в себе си тя го смяташе за надут самохвалко, който е само жалко копие на свестния си баща.
— Надут самохвалко — отсече Корнелия Сула.
— Хайде, хайде, знам, че не го харесваш, но Емилия Скавра го намира за напълно подходящ — защити дъщеря си Далматика.
— А как е малката красавица Помпея? — смени бързо темата Аврелия.
Корнелия Сула засия от гордост.
— Станала е още по-голяма красавица! Вече е на осем години и ходи на училище. — Корнелия беше дъщеря на Сула и като него беше откровена: — Разбира се, дъщеря ми е изключително загубено създание! Ще се радвам, ако научи дотолкова латински, че да умее да напише благодарствено писмо… Така или иначе гръцкият няма да й се удаде. Затова съм щастлива, че ще израсне красиво момиче. За жените е по-добре да са красиви, отколкото интелигентни.
— Така е, ако става дума да се намери подходящ съпруг — съгласи се доста сухо Аврелия, — но и една по-голяма зестра ще е от полза.
— О, Помпея ще има доста голяма зестра! — успокоя я младата майка. — Татко натрупа напоследък големи богатства, а пък и Помпея ще наследи каквото й се полага от страна на бащините й роднини. Помпей Руфите изведнъж станаха много мили с нас — не е като навремето, когато живеех като млада вдовица в дома им! Тогава знаеха как да ми отровят дните, но сега и те се мъчат да се сгреят на слънцето в нашия двор. Пък и ги е страх татко да не ги проскрибира и тях.
— Тогава ни остава да се надяваме, че Помпея ще си намери наистина достоен съпруг — кимна Далматика и изгледа Аврелия. — Радвам се, че те виждам, и се надявам, че мога да те причисля към приятелите си, от които имам голяма нужда… Но разбирам, че не си дошла на гости само от приятелски чувства и уважение. Целият град знае, че си твърде заета и не обичаш да си губиш времето. Какъв е този съвет, който искаш от нас, Аврелия? С какво мога да ти помогна?
И така, тя им разказа за тревогите си, без да издава силните си чувства.
— Трябва да направим нещо — каза най-накрая Далматика и въздъхна. — Напоследък Луций Корнелий има страшно много грижи на главата, а и се страхувам, че той никога не е бил любезен човек. — Тя смутено се размърда на стола. — Ти си била негова приятелка толкова време. Струва ми се, че щом дори ти не си могла да му повлияеш, аз съвсем не бих успяла.