„Как да обясня на Сула, че за всеки човек Цезар представлява нещо различно? — мислеше си Аврелия. — Че няма друг човек до такава степен предан на римския дух и в същото време — съпричастен на съдбините на толкова други народи? Не е жречеството, което има най-голямо значение за мен, по-скоро това, което той представлява в очите на всеки друг. Цезар принадлежи на Рим, но не и на Палатина. Цезар принадлежи на Субура и Есквилин и когато един ден стане най-великият човек на земята, той ще внесе в своето управление дух, напълно непознат на предшествениците си, понеже никой от тях не е притежавал неговия личен опит и неговите всеобхватни познания. Само Юпитер знае колко момичета, пък дори жени на моята възраст, са го приели в леглото си, колко пъти Цезар е бил съучастник на Луций Декумий и на останалите разбойници от кръстовището, до колко човешки съдби се е докоснал, понеже винаги намира време да изслуша другия, да се заинтересува от личността му. Синът ми е само на осемнайсет. Но и аз вярвам на предсказанието, Гай Марий! На четиридесет синът ми няма да има равен на себе си. Затова се заклевам пред всички богове, че ако трябва, и до Подземния свят ще отида, и с триглавия пес на Хадес ще се боря, но ще дам шанс на сина би да живее.“
Разбира се, когато се озова пред дома на Сула и я въведоха в просторния атрий, тя веднага забрави словата, които се беше готвила да произнесе пред диктатора. В очите на околните тя остана все същата мълчалива и строга римска матрона.
Както беше обещала Корнелия Сула, в делегацията бяха включени четири весталки, и четирите по-млади от самата нея. Момичетата се обричаха на богинята Веста на седем-осемгодишна възраст и напускаха религиозния орден на тридесет. От сегашните никоя, дори и главната сред тях, Фонтея, не се канеше да напуска. И четирите бяха облечени в бели роби с дълги ръкави. Бяха се загърнали с бели наметала, на гърдите си носеха веригата и медала, които символизираха връзката им с Веста, а на главите си — вълнени венци, от които се спускаха воали. Животът, който те водеха — трябваше да държат на девическата си чест и да общуват предимно, но не задължително с жени, — придаваше и на най-младите сред тях авторитет. Всички знаеха, че от тяхната непорочност зависи късметът на цял Рим, затова от малки се учеха как да внушават у околните респект и чувство за отговорност. Сред весталките бяха малко онези, които забравяха дадената клетва, при това повечето се обричаха на богинята като съвсем невръстни дечица и вместо да се плашат от своите отговорности, се гордееха с тях.
Всички мъже бяха облечени в тоги. Мамерк гордо носеше пурпурната ивица по ръба на своята дреха — знак за положението му на претор. Тримата братя на Аврелия твърде млади, за да пришият и те подобни отличителни знаци, бяха само в бяло. Така Аврелия, с нейната розова роба се набиваше на очи! Тя буквално се вкамени в ужас от глупостта си и започна да се обвинява.
— Изглеждаш прекрасно! — подшушна й Корнелия Сула. — Бях забравила колко красива можеш да бъдеш, стига да поискаш. Така си е. Скриваш цялата си прелест и когато ти потрябва, хоп, ето я отново!
— Другите дали разбират за какво става въпрос? Съгласни ли са с мен? — отвърна й Аврелия.
— Разбира се, че разбират. Първо той е фламин Диалис. Освен това всички смятат постъпката му за изключително доблестна — никой друг не е намерил смелостта да се противопостави на диктатора. Никой, дори Мамерк. Аз — само понякога… На него му харесва. Имам предвид, на татко. На повечето тирани им харесва да имат опозиция. Те всички презират слабохарактерните същества, дори да се заобикалят с тях. Затова ти ще застанеш начело на делегацията. И ще се бориш смело!
— Винаги съм го правила — увери я майката на Цезар.
Хризогон също се намираше сред тях и отправяше ласкателства на всеки от гостите. Започваше да му се носи слава, че е от хората, най-силно облагодетелствани от проскрибциите. За няколко месеца беше натрупал огромно състояние. Най-накрая притича един от слугите, прошепна му нещо и Хризогон поведе просителите към двойните врати на атрия. След това се отдръпна встрани и пусна делегацията пред себе си.